Част от секундата [Split Second - bg]

— И накъде те водят дългосрочните мисли?

— Наникъде, докато не изясним тази загадка. Проблемът е, че дори да се справим, злото бе сторено. Може наистина да ми се наложи да напусна.

— Да бягаш? Не е в твой стил, Шон.

— Понякога е най-добре просто да вдигнеш лагера и да продължиш. Човек се уморява от битки, Джоун. — Той седна до нея и пое кормилото. — Вятърът се променя. Мисля да сменя гласа. Утлегарът ще мине над палубата. Бъди готова да се наведеш, когато ти кажа.

След като изпълни маневрата, той отново й предаде кормилото, но остана близо до нея. Тя беше облечена с блуза и панталон, но бе свалила обувките и запретнала крачолите до коленете си. Ходилата й бяха малки, с лакирани в червено нокти.

— Преди осем години предпочиташе ярък лилав лак, нали?

Тя се разсмя.

— Червеното продължава да бъде актуално, но лилавото може пак да излезе на мода. Поласкана съм, че си спомняш.

— Лилави нокти и пистолет на кръста.

— Хайде, признай си, ефектът беше порочен и неустоим.

Той се облегна назад и зарея поглед над езерото. Няколко минути мълчаха. От време на време Джоун се озърташе нервно към него и Кинг правеше всичко възможно, за да не я погледне в очите.

— Хрумвало ли ти е някога да ми предложиш брак? — попита тя.

Той я изгледа смаяно.

— Тогава бях женен, Джоун.

— Знам. Но живеехте разделено и бракът на практика беше приключил.

Той наведе очи.

— Добре де, може и да съм бил наясно, че бракът ми е приключил, но не бях сигурен дали искам да опитам още веднъж. А и май никога не съм вярвал, че двама агенти от тайните служби могат да създадат нормално семейство. Онзи живот беше просто безумен.

— А аз се канех да ти предложа.

— Какво?

— Брак.

— Ти наистина си невероятна. Значи щеше да ми предложиш ръката си?

— Има ли правило, което да казва, че само мъжете предлагат брак?

— И да имаше, сигурен съм, че щеше да го прегазиш без затруднения.

— Говоря сериозно, Шон. Аз бях влюбена в теб. Дотолкова, че посред нощ се събуждах разтреперана от ужас да не би всичко да отлети и отново да се събереш с жена си.

— Не знаех — тихо каза той.

— А ти какво изпитваше към мен? Какви бяха истинските ти чувства?

Той се смути.

— Откровено ли? Бях изумен, че ме допусна до себе си. Ти стоеше на толкова висок пиедестал, и като личност, и в професията.

— И какво? Значи бях трофей, който да закачиш на стената?

— Мисля, че това по-скоро се отнася до мен.

— Аз не спях с когото ми падне, Шон. Нямах такава репутация.

— Да, нямаше. Имаше репутация на желязна дама. Не познавах нито един агент, който да не е впечатлен от теб. Ти плашеше до смърт мнозина от най-коравите.

Джоун наведе глава.

— Не знаеш ли, че преуспелите жени са много самотни създания? Когато постъпих в службите, жените там все още бяха аномалия. За да успея, трябваше да бъда по-мъжествена от мъжете. Трябваше да създавам правилата в движение. Сега е малко по-различно, но тогава просто нямах друг избор.

Той я докосна по бузата и завъртя лицето й към себе си.