Част от секундата [Split Second - bg]

51

За срещата с Кейт избраха кафене „Грийнбъри“ в търговския център на Баракс Роуд в Шарлотсвил. Тримата си поръчаха големи чаши кафе и заеха масичка в дъното на заведението, което бе почти празно в този нощен час.

Очите на Кейт бяха подпухнали, изглеждаше потисната, дори гузна. Седеше с наведена глава и нервно опипваше чашата си. Тя изненадано вдигна глава, когато Кинг побутна към нея две сламки.

— Хайде, подреждай ги под прав ъгъл, това ще те успокои — каза той е добродушна усмивка.

Лицето на Кейт малко се разведри и тя пое сламките.

— Правя го още откакто бях малка. Мисля, че е за предпочитане пред цигарите.

— Значи имаш да ни съобщиш нещо важно — каза Мишел.

Кейт се огледа. Най-близкият клиент четеше дебела книга и си водеше записки, явно бе студент в навечерието на изпит.

— Свързано е със срещата на баща ми през онази нощ. Вече разказах на Мишел — обясни тя, като се озърна към Кинг.

— Да, в течение съм — кимна той. — Продължавай.

— Ами… тогава чух още нещо. Сигурно трябваше да ви кажа по-рано, но искрено вярвах, че ми се е сторило. Може обаче наистина да съм го чула.

— Какво? — попита нетърпеливо Кинг.

— Име. Име, което познавах.

Кинг и Мишел се спогледаха.

— Защо не ни каза по-рано? — попита Мишел.

— Нали вече обясних, защото не можех да повярвам, че съм чула правилно.

— Но вече не мислиш така — настоя Кинг. — Защо?

— След като ме посетихте, почнах да размишлявам за много неща — неща от миналото. Но все още не мога да повярвам, че той е бил замесен по някакъв начин.

— Той? — повтори Кинг. — Добре, как му е името?

Кейт въздъхна дълбоко. Кинг забеляза, че сега омотава сламките на възли.

— Името, което чух да споменава онзи човек, беше Торнтън Джорст.

Мишел и Кинг отново се спогледаха многозначително.

— Сигурна ли си? — попита Мишел. — Чула си го да казва „Торнтън Джорст“?

— Не съм сто процента сигурна, но какво друго би могло да бъде? Не е някакво просто име като Джон Смит например. Определено звучеше като Торнтън Джорст.