Част от секундата [Split Second - bg]

— Ясно. Е, ако държите да знаете, работя върху изследване на нагласите сред гласоподавателите в южните щати от Втората световна война до днес и тяхното отражение върху националните избори. Според моята теория днешният юг вече не е „старият юг“. Всъщност това е една от най-пъстрите и динамични емигрантски общности в страната от края на миналия век. Не твърдя, че югът вече е бастион на либерализма, нито дори че е радикално настроен, но отдавна не е онзи юг, описан в „Отнесени от вихъра“ или дори „Да убиеш присмехулник“. Всъщност днес най-бързо растящата общност в Джорджия е тази на емигрантите от Близкия изток.

— Представям си колко е вълнуващо индуси и мюсюлмани да живеят заедно с безбожници и баптисти — подхвърли Кинг.

— Добре казано — кимна Джорст. — Безбожници и баптисти. Ще разрешите ли да го ползвам за название на някоя от главите?

— Моля. Не сте познавали семейство Рамзи преди „Атикъс“, нали?

— Не, не ги познавах. Когато пристигнах, Арнолд Рамзи преподаваше вече от две години. Аз работих в друг колеж в Кентъки около десет години, преди да се прехвърля тук.

— Като казах семейство Рамзи, имах предвид Арнолд и Реджина.

— Отговорът е същият. Не ги познавах, преди да дойда тук. Защо, да не би Кейт да твърди нещо друго?

— Не — бързо се намеси Мишел. — Тя ни каза, че с майка й сте били много добри приятели.

— И двамата ми бяха добри приятели. Мисля, че Реджина ме смяташе за безнадежден ерген и се стараеше винаги да се чувствам добре дошъл. Тя наистина беше забележителна жена. Ръководеше театралната група в колежа и дори участваше в някои постановки. Беше изумителна актриса, уверявам ви. Бях чувал Арнолд да говори за нейния талант, особено на младини, и си мислех, че преувеличава. Но когато я видях тук на сцената, бях като омагьосан. А добрината й не отстъпваше на таланта. Много хора я обичаха.

— Не се съмнявам — каза Кинг. — А след смъртта на Арнолд между вас двамата…

— Не беше така — прекъсна го Джорст. — Мина много време след смъртта на Арнолд, преди да започнем да се срещаме и да станем нещо повече от приятели.

— И се стигна дотам, че заговорихте за брак.

— Аз й предложих, тя прие — отвърна студено Джорст.

— А после умря, така ли?

По лицето на Джорст се изписа болка.

— Да.

— Всъщност тя се самоуби, нали?

— Така казват.

— Но вие не вярвате? — побърза да се намеси Мишел.

— Тя беше щастлива. Прие предложението ми да се оженим. Едва ли ще прозвучи прекалено самонадеяно, ако кажа, че не ми се вярва мисълта за брак с мен да я е тласнала към самоубийство.

— Значи смятате, че е била убита?

— Вие ми кажете! — повиши глас Джорст. — Нали вие обикаляте наоколо и разследвате. Поблъскайте си главите. Въпросът не е от моята компетентност.