Част от секундата [Split Second - bg]

Кинг го фиксира с поглед.

— А вие твърдите ли, че не сте били?

За момент Джорст се замисли.

— Добре, бях там. Заедно със стотици други. И какво от това?

— Какво ли? Премълчахте за срещите си с Реджина Рамзи, а сега откриваме, че пропускате и друга важна подробност.

— Защо да го споменавам? Не съм направил нищо лошо. Колкото до въпроса ви — не, пътувах сам.

— И навярно сте изскочили оттам още в секундата на изстрела, иначе не бихте имали време да вземете Реджина и да съобщите на Кейт в часа по алгебра.

Джорст ги гледаше с каменно лице. Но по широкото му чело бяха избили капчици пот.

— Хората хукнаха да бягат. Аз бях изплашен като всички останали. Видях какво стана. А не исках Реджина и Кейт да научат от новините. Затова карах като луд, да им съобщя лично. Мислех, че постъпвам както е редно. И никак не ми е приятно да правите тежки изводи въз основа на една постъпка, която смятам за безкористна.

Кинг се приближи към него.

— Защо отидохте в хотела онази сутрин? И вие ли имахте зъб на Ритър?

— Не, разбира се.

— Тогава защо? — настоя Кинг.

— Той беше кандидат-президент, подобни личности рядко се мяркат по тия места. Исках да го видя с очите си. В края на краищата нали съм политолог.

— Ами ако кажа, че всичко това са празни приказки? — попита Кинг.

— Не ви дължа обяснения — сопна се Джорст.

Кинг сви рамене.

— Прав сте. Ще пратим ФБР и тайните служби да обясните на тях. Може ли да използваме телефона?

— Момент, чакайте малко. — Кинг и Мишел го изгледаха въпросително. — Добре, добре — бързо добави Джорст. Преглътна нервно, прехвърляйки поглед от лице на лице. — Вижте, тревожех се за Арнолд. Толкова беснееше срещу Ритър. Боях се да не извърши някоя глупост. Моля ви, повярвайте, нито за секунда не съм допускал, че има намерение да го убие. Дори не знаех, че има пистолет, докато не го извади. Кълна се.

— Продължавайте — нареди Кинг.

— Той не знаеше, че съм там. Проследих го. Предната вечер ми беше казал, че ще присъства на срещата. Останах малко по-назад. Тълпата беше толкова гъста, че Арнолд изобщо не ме забеляза. Стоеше далече от Ритър и взех да си мисля, че напразно съм се тревожил. Реших да си вървя. Тръгнах към вратата. Точно в този момент, докато не го гледах, той е започнал да напредва към Ритър. Озърнах се само веднъж, когато бях до самата врата. Тъкмо навреме, за да видя как Арнолд извади пистолета и стреля. Видях Ритър да пада, после вие застреляхте Арнолд. И след това цялата зала избухна. А аз побягнах презглава. Успях да се измъкна толкова бързо, защото вече бях до вратата. Спомням си как едва не налетях на една от камериерките, която стоеше на прага.

Мишел и Кинг се спогледаха — Лорета Боддуин. Лицето на Джорст бе станало пепеляво.

— Не можех да повярвам на очите си — продължи той. — Всичко беше като в кошмар. Изтичах до колата си и подкарах с пълна скорост. Не бях само аз, много хора бягаха от хотела.

— Не казахте ли на полицията?

— Какво има за казване? Бях там, видях какво стана и избягах като стотици други. А и властите не се нуждаеха от моите показания.