![Част от секундата [Split Second - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/3/chast-ot-sekundata-split-second-bg-download.jpg)
Част от секундата [Split Second - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Шон Кинг и Мишел Максуел #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Част от секундата [Split Second - bg]». Краткое содержание книги:
Новият трилър на Дейвид Балдачи съперничи на феноменалния му дебют „Абсолютна власт“. Адреналинът в него не пада дори за част от секундата Майсторът на жанра отново е във върхова форма!
— НЕ! Затова не казах на полицаите. Аз… аз се страхувах. Баща ми беше мъртъв, не знаех дали някой друг е замесен и просто исках всичко да свърши час по-скоро.
— А човекът е споменал майка ти и те е било страх, че тя може да пострада по някакъв начин?
Кейт я погледна с измъчени, подпухнали очи.
— Хората говорят и пишат каквото си искат. Могат да съсипят всекиго.
Мишел я хвана за ръката.
— Ще направя всичко по силите си, за да разкрия истината, без да пострадат още хора. Имаш думата ми.
Кейт стисна ръката й.
— Не знам защо, но ти вярвам. Наистина ли смяташ, че можеш да разкриеш истината след толкова много години?
— Ще направя всичко възможно.
Когато Мишел стана да си върви, Кейт каза:
— Обичах баща си. Все още го обичам. Той беше добър човек. Животът му не биваше да свършва така. Онова, което го сполетя, ме изпълва с чувството, че за нас, другите, вече няма надежда.
Мишел усещаше, че Кейт е готова едва ли не да се самоубие. Тя отново седна и я прегърна.
— Чуй ме. Никой не е попречил на баща ти да прави с живота си каквото пожелае. Същото важи и за теб. Понесла си толкова много, постигнала си толкова много и би трябвало да имаш надежда повече от когото и да било. Това не са празни приказки, Кейт, говоря ти искрено.
Най-сетне Кейт се усмихна измъчено.
— Благодаря.
Мишел изтича обратно и се качи в джипа. Докато Кинг караше, тя му разказа за разговора си с Кейт. Кинг удари с длан по волана.
— По дяволите, значи наистина е имало друг човек. Онзи, който е разговарял с баща й, може да се окаже човекът с пистолета в килера.
— Добре, дай да го обмислим. Имало е двама убийци, но само единият изпълнява плана докрай. Преднамерено или не? Някой се е изплашил или от самото начало планът е предвиждал Рамзи да бъде натопен.
Кинг поклати глава.
— Ако е умишлено и нямаш намерение да стреляш, тогава защо ти е да носиш пистолет в хотела?
— Може би с Рамзи са имали среща преди това и другият е трябвало поне да се преструва, че смята да изпълни общия замисъл. Иначе Рамзи би почнал да го подозира.
— Да, възможно е. Добре, сега трябва да се разровим много старателно из миналото на Рамзи, още в студентските му години. Ако човекът е познавал Реджина Рамзи, а Арнолд Рамзи му е казал, че времената се менят, отговорът навярно се крие в онзи период.
— Това би могло да обясни и защо един блестящ ум от Бъркли е отишъл да преподава в малък провинциален колеж.
Мишел отново се преметна на задната седалка.
— Карай, докато аз се преоблека.
Кинг се съсредоточи върху пътя, докато отзад шумоляха дрехи.
— Между другото, често ли се показваш в евино облекло пред непознати мъже?
— Не си чак толкова непознат. И, Шон… много съм поласкана.
— Поласкана? От какво?
— Надничаш.
50
Късно следобед четиримата отново се срещнаха в дома на Кинг. Паркс сложи върху кухненската маса голяма кутия за документи.
— Това е резултатът от нашето проучване за Боб Скот — каза той на Джоун.
— Бързо пипате — отбеляза тя.
— Хей, а ти да не мислеше, че сме от компанията на Мики Маус?
Джоун го изгледа втренчено.
— Обичам лично да проверявам сведенията. Никой не е безгрешен.
— За жалост — отвърна Паркс, като я гледаше малко смутено. — Причината да получим пратката толкова бързо е, че онези диванета са натъпкали вътре всичко, свързано с хора на име Боб Скот. Повечето документи навярно са безполезни. Така или иначе, ето ви ги. — Той стана и си сложи шапката. — Аз потеглям обратно. Ако изскочи нещо ново, ще се обадя и очаквам от вас същото.
След като Паркс излезе, тримата набързо вечеряха на задната веранда. Джоун им разказа какво е научила за Дъг Денби.
— Значи той е извън подозрение — каза Мишел.
— Така излиза.
Кинг изглеждаше озадачен.
— Тогава според жената, с която си разговаряла в адвокатската фирма, Бруно не е хитрувал по време на работата си във Вашингтон?
— Ако може да й се вярва. Склонна съм обаче да смятам, че казваше истината.
— Значи не е изключено Милдред да ни е надрънкала куп лъжи за Бруно?
— Виж, в това мога да повярвам — отвърна Джоун. Тя се озърна към кутията на Паркс върху кухненската маса. — Ще трябва да прегледаме онези досиета.
— Аз мога да започна — предложи Мишел. — Тъй като не съм го познавала, няма опасност да прескоча някоя подробност, която би ви се сторила прекалено банална.
Тя стана и влезе в къщата. Джоун се загледа към езерото.
— Тук наистина е красиво, Шон. Избрал си чудесно място, за да започнеш отначало.