Демон, юда и магьосник
- Автор: Меспи Хедер
- Серия: Трите книги #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Демон, юда и магьосник». Краткое содержание книги:
От една страна — класика в жанра — владетели и война за смяна на статуквото на надмощие и подчинение; явна и подмолна борба между жреци и светска власт; дълбоко пазени тайни, прикривани с фалшиви и лъжовни знания, митове и легенди; принцове и принцеси, любов и съперничества, вражди, предателства, гибел… И във всички събития волево или случайно участват чудати същества и по-особени хора, владеещи причудливи магически или свръхчовешки способности…
Аналогията с класиката обаче е дотук, до фона на събитията, до първия пласт на фабулата. Защото фентъзито е изключително динамично и по структура по-скоро е съпоставимо със съвременен екшън — във всяка глава се случва нещо изключително и интересно. Всяка глава е развита като самостоятелен епизод от филм — от друга интрига и с герои, различни от тези в предишната глава. Пада булото от една тайна, но се заплитат нови интриги и въображението ти така е възбудено, че няма търпение и препуска, и не може да догони, камо ли да изпревари, неудържимия полет на фантазията на автора.
Езикът е художествено богат и изключително образен. Четеш и си представяш мястото, героите, светлините и сенките, движението и покоя, красотата и грозотата, естественото и причудливото, дори звуците и миризмите… при това, без да се натъкваш на пространни описания, които ти се иска да подминеш, а в движение, докато следиш случващото се.
Тази е от книгите, които се „поглъщат на един дъх“. И когато стигнеш до края, ти се иска веднага да започнеш следващата, защото краят й е многообещаващ.
От всичко, което бе издирил с много труд за волобарите, си вадеше заключение, че книгата им може да е скрита на едно от трите места: манастира, Черната планина на юдите или Лимен Карон. Откриването на академията го приближаваше много до намирането на ценния ръкопис. Но когато чу останалата част от историята, радостта му намаля значително. Медальонът ключ за академията бе притежание на Ермиар, а единият от „вълците“ на име Крамик бе разкрил Безмер и несъмнено се държеше много странно. Тези новини накараха Салистар да тръгне незабавно по следите на Ермиар и придружителите му. Разчитайки на съюза с Бакуриан, той се настани в лагера на уголците. Оттогава изминаха пет дни, но Салистар вече бе получил това, за което копнееше през по-голямата част от живота си.
Двамата мъже стигнаха бързо до шатрата на боломитския предводител. Войниците не им обръщаха много внимание, занимаваха се с различни дейности, за да убият скуката. В шатрата бе тъмно и сумрачно за разлика от светлия ден навън.
— Седни — покани го Салистар.
Безмер седна и зачака с интерес какво има да му съобщи предводителят. Салистар се наведе в един от ъглите на шатрата, разрови се в някакви кожи и хартия и измъкна оттам голяма и тежка книга. Подаде я на Безмер с думите:
— Виж това.
Безмер я разгледа добре и ахна:
— Зелената книга, тя ли е?
— Да — кимна Салистар, — това е Зелената книга на волобарите.
— Но как? — недоумяващо го погледна Безмер. — Как я взе и откъде?
— От манастира — отвърна Салистар.
— Та той има хиляди защити за засичане на нарушители, как успя да ги преминеш? — Безмер все още недоумяваше.
— Това е интересна тема и безспорно мой голям успех, но сега нямаме време, ще ти разкажа друг път. Искам да погледнеш обкова на книгата. Изображението в средата прилича ли на медальона, който е отворил академията?
Безмер хвърли само бегъл поглед и отговори:
— Същото е.
— Погледни отзад. Има надпис.
Безмер погледна надписа, но поклати глава:
— Предводителю, аз не мога да чета на савхи.
— Пише, че за да се отвори, е нужен ключ за кориците. Мислиш ли, че този ключ е медальонът?
Безмер отново впери поглед в книгата, този път с повече внимание. След миг вдигна глава и убедено кимна с глава:
— Мисля, че да.
Салистар направи няколко крачки из шатрата и заговори:
— Този медальон се намира във войника, ветровете да го отнесат.
— Във войника — повтори Безмер с недоумение.
— Да, в този с вълка.
— Дявол е той — каза ядно Безмер.
— Дявол или не, книгата е в ръцете ми. Всеки ковач ще ми я отвори и без разните му ключове — заяви Салистар и измъкна книгата от ръцете на Безмер. — Нямам време и за този медальон. Отивай да оседлаеш конете, тръгваме.
— Ще ни видят — каза с изненада Бзмер, — може да ни спрат.
— Не ме интересува, че ще ни видят. Никой не може да ме спре, още по-малко този предател Бакуриан.
Останал сам, Салистар се взря в написаното на задната корица:
Ти, който надписа четеш
и тази книга искаш да отвориш,
едно ще трябва да научиш най-напред,
преди с листата й да заговориш.
Три книги са, що силата владеят,
три книги власт ще донесат —
на този, дето притежава,
за всяка от кориците ключа.
Но истината тук ще кажа и клетва давам да я помниш ти,
на зло душата си недей отдава, завета ми в сърцето си пази.
Че няма на света душа, която притежава мощ такава —
на трите книги знанието да придобие,
и да остане цяла.
Затуй разкъсах я на три таз сила, власт невиждана що дава.
Недей събира я за миг дори, за да не дойде зло накрая.
— Значи книгите са три, а не една, както винаги съм мислил. Трябва да ги намеря — прошепна на себе си мъжът, а очите му, черни и налудничави, проблеснаха с опасен пламък в сумрака на шатрата.
— Ще станеш демон. Изправи се и върви, защо се страхуваш?
Тези думи отекваха в съзнанието му, докато небето просветляваше и звездите бавно гаснеха. Гласът вече не се чуваше. Той си спомни срещата с този, който се бе нарекъл демон. Нима това, което му се случваше, бе свързано с него!?
Светли лъчи обагриха ясно-синьото небе в огнени краски. Слънцето изгряваше. Той се изправи и доближи каменния парапет. Около себе си видя само пухкави бели облаци, в чиито прегръдки потъваше кулата.
„Изправи се и върви, защо се страхуваш?“
Но накъде ли можеше да върви. Бе затворник в кулата без изход.