Нежни екстази
- Автор: Тейлър Джанел
- Серия: grey eagle #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Икономова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежни екстази». Краткое содержание книги:
— Трябва да си лягам, Уанмди Хота. Утре имаме много работа — леко се пошегува тя, но със сериозна нотка в гласа.
— Да дойда ли с теб? — запита той с омекнал поглед.
— Ако не си уморен, остани и се порадвай на забавата — окуражи го тя. — Но аз имам нужда от почивка. Под орловото ти око и крило ще се чувствам сигурна и щастлива.
— По усмивката ти разбирам, че трябва да остана — подразни я той и погали копринената и коса.
— Остани и заради двамата — дръзко му отвърна тя.
Той й помогна да се изправи на крака, после я загледа, докато вървеше към новата им шатра, за да легне при спящия им син. Бягащия вълк се обади:
— Ти много я обичаш, синко. Хубаво, че тя се върна при нас. Скоро всичко ще се оправи. Имах един сън, че Шали се връща. Дръж я под око — някаква тъмна сянка падна над нея, преди тя да види ясно лицето ти. Не беше крилото на моя син — предупреди го той със странно предчувствие.
Лицето на воина стана сериозно.
— Животът й ли е в опасност, татко?
— Ша. Но в съня злото не разкри лицето си:
Сериозният поглед на Сивия орел се насочи към шатрата, където беше жена му.
— Птицата на Смъртта се чувства излъгана, но тя няма да отлети с моята жена. Сам ще я предизвикам. Тя е моя — зарече се той, разгневен от тази нова и неясна заплаха към любимата му.
Сивия орел, който твърдо вярваше в сънища, незабавно се зае да обмисля смайващите думи на баща си да внимава. Докато погледът му се местеше към вигвама със спящите, той се чудеше откъде ли ще дойде това ново зло и се молеше да е наблизо, за да го предотврати.
Сивия орел благоговейно наблюдаваше шамана, докато той произнасяше молитва пред Лечебното колело — този свещен предмет, който символизираше силите и движението на живота и цялата вселена. В центъра беше изрисуван череп на бизон. Върху обръч от извита върбова клонка беше опъната една кожа, върху нея имаше косми, мъниста със сърцевидна форма, кожа, пера, парче плат — всички нашарени с разноцветни бои. Върху лицето му бяха означени четирите посоки на земята: югът, означаващ невинността на ума и тялото при раждане, изтокът — познанието, северът — мъдростта, придобита в живота и западът — умението за самоизследване и разбиране. Всички лъчи се събираха в центъра на рисунката: към сърцето и значението на самия живот, пълната хармония между човек и природа.
Сивия орел докосна военния си щит. Почувства се горд и самоуверен. На всички беше известно значението на „падащата звезда“, която бе изрисувана върху щита, символ на голямата му сила, бързина, хитрост и доблест. Един воин трябва да спечели правото да нарисува щита си с определен знак. Естествено, той го беше спечелил.
Младият вожд се съсредоточи в кулминацията на ритуала. Скоро след това празненството свърши и всички постепенно се разотидоха. Нощта мина бързо, започваше нов славен ден, изпълнен с приключения и обещания…
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
С помощта на съпруга си и на добрите си приятели Шали вече говореше и разбираше езика на сиуксите много добре. Под вещото ръководство на Жената костенурка и на Блестящата светлина тя научаваше все повече и за домакинската работа. Две седмици след пристигането им в летния лагер Шали се движеше и живееше спокойно и леко сред племето Оглала. Не след дълго вече по нищо не личеше, че е преживяла онова съдбоносно нараняване. Веселата майка на Сияйната стрела и любящата съпруга на Сивия орел се беше върнала. Хората се радваха на щастието, с което се отличаваше животът на най-силния им воин и бъдещ вожд.
Сезонът беше изпълнен с много работа и никой не си даваше сметка колко бързо и леко Шали възстанови познанията и сръчността си. Тя беше известна е острия си ум и всички смятаха, че това е причината за бързото й напредване. Дори Шали не съзнаваше, че действа както трябва, тъй като задачите й изглеждаха естествени. Необикновените сънища и преследващите я образи обаче често измъчваха съзнанието й.
Тя вярваше, че спомените от миналото всъщност бяха научени напоследък нови неща. Образите и странните предчувствия отдаваше на факти, които й бяха разказани. Не се решаваше да запита съпруга си за тези чудновати мисли, тъй като не искаше да събужда напразни надежди у него. Страхуваше се да признае, че това може би показваше непоправимо поражение на мозъка й. Затова пазеше за себе си проблясъците от миналото, боейки се да ги свери с действителността.
Воините се готвеха за пролетния лов на бизони. Беше решено кой ще отиде на големия лов и кой ще пази лагера. Жените, които щяха да придружават мъжете, бяха подбрани и им бе съобщено да се готвят. На децата им беше казано къде ще бъдат, докато майките им отсъстват. Вечно надвисналата заплаха от унищожителна битка с белите и Сините куртки беше сериозно разисквана. Старият вожд Бягащия вълк щеше да остане в лагера и да отговаря за хората там. Сивия орел и Бялата стрела бяха избрани за водачи на двете групи ловци.