Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Искам нещо да се случи по време на Фестивала, нещо, което да причини хаос — за сметка на Летните хора.
— Може би имате предвид нещо от рода на злополуката, която постигна бившия командир на полицията. Само че в много по-голям мащаб, разбира се. — Гласът му не издаде въобще никакво учудване, а това за нея беше едновременно и успокояващо, и тревожно. — Може би дроги във водопроводната мрежа.
Защо трябва това да ме тревожи? Идеята беше моя.
— Не, не дроги. Това би засегнало и моите хора, а аз искам те да останат невредими. Ние трябва да съхраним способността си за контрол. Имам предвид някоя епидемия, срещу която повечето Зимни хора са ваксинирани, а Летните хора не са защитени.
— Разбирам. — Последва трудно забележимо кимване. — Да, може да се уреди. Макар че ако ви дам средства да запазите властта си, ще предам Хийгемъни. В наш интерес е, когато си заминем, да оставим на власт диваците.
— Най-добрите интереси на Хийгемъни едва ли съвпадат с вашите — прекъсна го тя. — Вие не сте по-лоялен от мен. — Миризмата на тамян във въздуха беше прекалено силна, сякаш целеше да прикрие нещо.
— Нашите интереси съвпадат по въпроса за водата на живота. — Тя усети, че той се усмихна.
— Тогава кажете си цената. Нямам време за губене за дреболии. — Тя повиши глас в знак на протест срещу неговата неопределеност.
— Искам уловът от три хайки. Целият.
— Три! — Тя се засмя, без да си дава сметка, че всъщност цената не е повече от тази, която бе очаквала той да поиска.
— Каква е цената за откупа на една кралица, ваше величество? — Тъмнината около тях се съсредоточи почти осезаемо и тя отново осъзна колко много чува, когато се опитваше да компенсира невъзможността да види лицето му. — Сигурен съм, че на полицията ще й бъде много интересно да научи какви са плановете ви за този свят. Геноцидът е сериозно обвинение, при това срещу собствения ви народ. Но така става, когато управлява една жена… Както знаете, в Хийгемъни не управляват жени. Има много места, на много светове, където няма да търпят арогантността ви, Еъриенрод.
Еъриенрод стисна юмруци срещу тази силна омраза. Тя изведнъж разбра странната миризма, която тамянът трябваше да убие… миризмата на болест, на разлагане. Но той няма да посмее!
— Не ме заплашвайте, Танин Джаакола. Ти може да си любимец на Биг Блю и да си отговорен за по-голямата част от нещастията на седем различни свята — с това затвърди неговото убеждение за голямата й осведоменост, — но до Промяната това е мой свят, Джаакола, и ти си тук само защото аз ти разрешавам това. Всичко, което ще ми се случи, ще се случи и на теб, защото без мен оставаш незащитен срещу закона. А аз съм сигурна, че има много места, на които те чакат, за да си получиш заслуженото. — Сигурна съм, че ти нито за момент не забравяш това. — Онова, което искам от теб, е рисковано, но просто: Убедена съм, че с твоите възможности много лесно ще го постигнеш. Ще ти дам целия улов от последната хайка на Старбък… и това е цената на откупа на една кралица за теб или за когото и да било друг.
Тъмнината усили накъсаното му дишане. Еъриенрод притаи дъх. Най-после тя съзря слабо кимване и чу гласа му:
— Да, ще уредя въпроса срещу договореното заплащане. Ще се радвам да царувате в Тийумат и след нашето заминаване, но без водата на живота, която да ви поддържа млада. Управлението на Карбънкъл след нашето заминаване няма да е същото, уверявам ви — отекна в тъмнината неговият стържещ глас.
Еъриенрод стана, без да отрони дума, обърна се и чак когато стигна до вратата, си позволи да се намръщи.
— Къде, по дяволите, отиваш?
Тор се спря виновно, когато дочу зад себе си гласа на Хеън. Беше точно до стаята, която бе подредила за него в казиното. Повечето от другите стаи по този коридор се използуваха от проститутките. Но навън се зараждаше новият ден и залата беше празна, а казиното затворено за кратък отдих.
Тор се обърна демонстративно бавно и огледа Хеън. Той се опря тежко на касата на вратата. Безпомощните му крака бяха в протези със собствено задвижване, което му позволяваше самостоятелно да извършва определени движения. Късата, разкъсана мантия, която бе наметнал небрежно върху гърба си, не бе достатъчна, за да прикрие непристойния му вид. Тор се намръщи.
— Имам важна среща. Теб какво те засяга?
— В това облекло?
Тя погледна собствения си гащеризон. Спомни си как изглежда лицето й без цялата тази козметика. Нейното собствено аз бе уморено да се представя за някой друг. Понякога изпитваше радост да види правата си коса да се подава изпод позлатената перука. Защо пък не?