Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

Вратата пред нея се отвори в тъмнината и тя забрави всичко друго. Еъриенрод свали качулката на тъмната си пелерина и тръгна смело напред, без да чака да бъде поканена. Когато прекрачи прага, вратата отново се затвори и тя се оказа в абсолютна тъмнина. Отново изпита силен страх, какъвто изпитваше при всяко посещение. Беше й трудно да повярва, че се намира в безмилостната неизвестност на междузвездна престъпна мрежа, извън света, който познаваше, и контролираше. Нейните механични шпиони надзъртаха във всяко кътче на града, но не можеха да проникнат в тази сграда. Тя беше охранявана от още по-мощна и съвършена техника — тази всеобхващаща тъмнина, която се опитваше да задуши нейната воля и да погълне самообладанието й. Тя стоеше скована, докато премина момента на вцепенение, и постепенно си възвърна самоувереността. Тъмнина… това е адски добър трик. Как не можах да се сетя за него?

— Ваше величество, вие почетохте моя скромен дом. — Съкрушеният глас на Сорс (глас на мъртвец или и това беше ефект?) изсъска приветствието със странен акцент. — Моля седнете, настанете се удобно. Не бих желал да държа господарката права.

Еъриенрод отбеляза добре обмислената игра на думи, загатване за нейния варварски произход. Не отговори, а само пристъпи напред, за да седне на стола до масата пред него. След първата им среща, когато бе принудена унизително да се ориентира пипнешком, тя винаги си слагаше контактни лещи за усилване на светлината, преди да се яви пред него. Така можеше да се ориентира по формите на предметите в стаята и да добие несигурна представа за фигурата на самия Сорс. Но колкото и да се напрягаше, не можеше да добие представа за чертите на лицето му.

— Какво желаете, ваше величество? Мога да ви предложа всякакво сетивно удоволствие, което бихте пожелали.

— Не тази вечер. — Тя отказа да го назове с титлата, която той изискваше от другите си клиенти. — Никога не съчетавам работата с удоволствието, освен ако това не е абсолютно необходимо. — Тя почувства как другите й сетива се подсилиха в тъмната стая и как нейното непълноценно зрение се напъваше да ги измести.

Дрезгав смях.

— Колко жалко! Каква жертва! Никога ли не ви минава през ум какво можете да пропуснете?

— Напротив — отговори тя, като не допусна да бъде унижена. — Затова съм кралица на този свят. И затова съм тук. Аз възнамерявам да остана кралица на Тийумат и след като вие и другите чуждестранни паразити отново го напуснете. Но за да сторя това, съм принудена да използувам вашите съмнителни услуги в много по-голям мащаб, отколкото в миналото.

— Представяте нещата толкова деликатно. Как може човек да ви откаже нещо? — Гласът му прозвъня като желязо, ударило на камък. — Какво имате предвид, ваше величество?

Тя подпря ръка върху облегалката на стола си, която сякаш й отнемаше чувствителността. Като плът. Чувствам я като плът.