Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Тя се замисли за миг, после посочи една бутилка.
— Ето тази.
Той остави свещника върху близката маса и отпуши бутилката. Въпреки че внимаваше, тапата изхвръкна с пукот, а виното се разля с шиптене.
Джослин се засмя и протегна чашата си.
— Сигурно някой изтънчен познавач ще се ужаси, че пием шампанско от чаши, в които току-що сме пили ябълково вино, но аз няма да кажа на никого, ако и ти го запазиш в тайна.
— Съгласен. — След като наля от пенливата течност, Дейвид вдигна чашата си: — Честит рожден ден, скъпа. Дано следващият рожден ден ти донесе онова, за което сърцето ти жадува. — Изпи чашата си на един дъх и си помисли, че ако не беше фаталният срок, свързан с този рожден ден, той никога нямаше да се запознае с нея.
— Ах… — промълви Джослин, леко замаяна от бълбукащото вино. — Ябълковото вино беше хубаво, но предпочитам шампанското.
— Тук има достатъчно, за да се изкъпеш в него, ако пожелаеш.
— Какво непростимо прахосничество би било това. — Подаде чашата си, за да й налее още. В полумрака косата й изглеждаше тъмна с червеникави отблясъци от светлината на свещите. Макар че в избата бе студено, не личеше да й е хладно. Колкото до него — тъкмо обратното, той изгаряше от топлина.
Дейвид чукна чашата си в нейната.
— Понякога, късно през нощта, след умората от деня, когато офицерите са пийнали достатъчно, те кръстосват ръце и вдигат тост. — Усмихна се. — Може би го правят, за да се крепят един друг и да не паднат на пода. Част от ритуала е да изпразниш чашата си на един дъх.
— Звучи интересно. — Джослин вдигна дясната си ръка и я уви около неговата. Когато ръцете им най-после се срещнаха, разликата във височините им я накара да се засмее. — Струва ми се, че сте твърде висок, сър.
— Когато става дума за мъж и жена, са позволени някои компромиси. — Той се наведе малко, за да заличи разликата в ръстовете им. Странно, тя може и да го мислеше за прекалено висок, но той никога не я бе смятал за ниска. Тя беше… точно като за него.
— За вас, милейди — каза той, впил поглед в нейния. Смехът й секна. Докато пиеха чашите си на един дъх, очите й се взираха в неговите — огромни и уязвими. Мехурчетата погъделичкаха устата му, ала нищо не можеше да се сравни с кипежа на кръвта му, докато вдъхваше уханието на жасмин, шампанско и жена. Двамата бяха толкова близо един до друг, че гънките на светлата й муселинова рокля докосваха бедрата му.
С разтуптяно сърце той взе нейната чаша и заедно със своята ги остави внимателно на масичката до свещника. После нежно обхвана лицето й с длани и я целуна. Тя пое дълбоко дъх и отстъпи назад. Гърбът й се опря в стената, но меките й устни откликнаха на неговите, а ръцете й обгърнаха врата му.
Езиците им се докоснаха. Кръвта забуча в ушите му, сякаш стотици барабани екнаха около него.
— Устата ти има вкус на праскови и шампанско — прошепна Дейвид, докато плъзгаше пръсти в косите й и измъкваше фибите. Една след друга те падаха върху каменните плочи, докато кестенявите вълни се разстилаха като лъскав водопад по раменете й. Той зарови лице в копринената мекота, опиянен от уханието на жасмин.
— Това… това не е правилно… — промълви тя, но изви глава, подлагайки шията си под жадно търсещите му устни.
— Ние сме женени, Джослин. — Прокара върха на езика си по извивката на ухото й. — Как може това да е грешно? Или може би аз те отвращавам?
— Не. О, не. — Тя пое дълбоко дъх. — Но… има още нещо. Ти го знаеше още от първия път, когато се запознахме.
Той се премести на другото й ухо и усети как гърдите й се притиснаха към неговите.
— Този някой друг… как, за Бога, да го наричам?
Тя затвори очи.
— Наричай го… Херцогът.
Той потисна въздишката си. Трябваше да знае, че ще е херцог.
— Наистина ли си влюбена в него? — Ръцете му се плъзнаха отстрани, следвайки гъвкавата извивка на кръста и бедрата й, докато той се опитваше да погали всеки сантиметър от тялото й.
— Мисля, че малко го обичам. — Гласът й пресекна. — Това… това е достатъчно.
Стори му се странно, че тя иска малко любов. По-късно щеше да разсъждава върху това. Ръцете му погалиха гърба й и останаха там като преграда между меките извивки на тялото й и грубата каменна стена.
— Ти каза, че той харесвал светските и обиграни жени. Ако се сближите, дали няма да бъде разочарован, даже подразнен, че ти не си чак толкова обиграна?
Тя дълго не отговори и той разбра, че самата тя си задаваше този въпрос.
— Мислех, че мъжете харесват девствените жени — нерешително промълви.
— Това зависи от мъжа и от обстоятелствата. — Дланите му обхванаха красивите й твърди гърди, а палците му разтриха зърната й, които се втвърдиха под плата на роклята й. — Ти си страстна жена, Джослин. Би трябвало най-после да узнаеш какво означава това.