Мълчанието на агнетата
- Автор: Харис Томас
- Серия: Hannibal Lecter #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Жечка Георгиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мълчанието на агнетата». Краткое содержание книги:
Апартаментът му се видя огромен след дългото заточение. Приятно бе да се разхожда из него, просто да крачи напред-назад и да гледа през прозорците.
На отсрещната страна на улицата се виждаше Градската болница на Сейнт Луи, където се помещаваше една от водещите в света клиники по лицева хирургия.
Лицето на доктор Лектър бе твърде добре познато, за да може да се възползува от услугите на някой от козметичните хирурзи отсреща, но от друга страна, това бе може би единственото място в света, където можеше да се разхожда с превързано лице, без да събуди ничий интерес.
Беше отсядал тук преди години, когато правеше някои проучвания във великолепната библиотека „Робърт Брокман“.
Колко е хубаво да имаш прозорец, много прозорци. Той стоеше в мрака, загледан във фаровете на автомобилите по моста „Макартър“. Отпиваше бавно от питието. Беше приятно уморен от пет часовото шофиране от Мемфис.
Единственият по-притеснен момент тази вечер бе в подземния гараж на международното летище в Мемфис, когато вътре в линейката трябваше да се почисти с памук, спирт и дестилирана вода. Не беше никак удобно. Но щом облече бялата униформа на санитаря, беше само въпрос на време да открие самотен пътник в безлюдния гараж, където много от пътниците оставяха колите за продължителен период от време. Мъжът услужливо се беше навел над багажника на колата си и така и не видя приближилия се изотзад доктор Лектър.
„Допуска ли полицията да съм толкова глупав, че да взема самолет от летището“ — питаше се доктор Лектър в мрака. Единственият му проблем по време на пътуването бе да открие копчетата за фаровете и чистачките на чуждестранната кола.
Утре ще си купи някои необходими неща — изрусител за коса, самобръсначка, кварцова лампа за изкуствен тен. Имаше и някои медикаменти, които се получаваха само срещу рецепта. Те щяха да му помогнат да промени незабавно външността си. А когато му се прииска, ще продължи по пътя си.
Нямаше закъде да бърза.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Ардилия Мап беше в обичайната си поза — облегната на възглавницата с книга в ръка. Беше се заслушала в новините по радиото. Изключи го, щом Кларис Старлинг се дотътри уморена в стаята. Зърна лицето и и съобрази да не я пита нищо освен: „Искаш ли чай?“ Докато учеше, Мап се наливаше с чай от листа, които баба и изпращаше. Наричаше го „чай за поумняване“.
От двамата най-умни хора, които Старлинг познаваше, единият бе непоклатим като скала, а другият я плашеше до смърт. Старлинг си каза, че това може би придава известен баланс на познанствата и.
— Блазе ти, че те нямаше днес — осведоми я Мап. — Това мръсно куче Ким Уон направо ни скапа. Честна дума. Според мен земното притегляне в Корея е по-силно и като дойдат тук, корейците олекват като перца и си намират работа като учители по физкултура. Защото за тях това не е работа… Джон Бригъм мина оттук.
— Кога?
— Преди малко. Питаше дали си се върнала. Беше си сресал косата. Мотаеше се из коридора и пристъпваше от крак на крак. Поговорихме си двамата. Каза, че ако си изостанала и се налага да зубрим, вместо да стреляме следващите ден-два, той ще ни отключи стрелбището в събота и неделя и ще ни пусне да наваксаме. Казах, че ще му се обадя. Свестен човек.
— Да.
— А известно ли ти е, че иска ти да се явиш от наше име на състезанията с администрацията за борба с наркотиците и митниците?
— Сега чувам.
— И то не състезанието за жени, а общото. Следващ въпрос: научила ли си за петък „четвъртата поправка“?
— В основни линии.
— Добре тогава, за какво се отнася делото „Кимел срещу щата Калифорния“?
— За обиски в гимназиите.
— Какво за обиските?
— Не знам.
— А кой е Шнеклот?
— Не знам.
— Делото „Шнеклот срещу Бустамонте“.
— Не беше ли за попълзновения срещу правото на човек да има неприкосновен личен живот?
— Не те е срам. Личният живот е заложен в принципа на Кац. Шнеклот е съгласие за претърсване. Явно ще трябва да натиснем педала. Добре, че съм водила записки.
— Тази нощ не мога.
— Добре. Утре ще се събудиш с невежа, но плодородна глава и ние ще хвърлим в нея семената за петъчния урожай. Старлинг, според Бригъм не бивало да ни казва, та обещах да не го издавам… Та той рече, че ще се оправиш. Онова надуто говно Крендлър нямало да си спомня коя си, а оценките ти са добри. — Мап се взря в умореното лице на Старлинг. — Ти вече направи, каквото можа за горкото момиче, Старлинг. Рискува всичко заради нея и си пострада на това отгоре, но все пак раздвижи нещата. Така че заслужаваш този шанс. Защо не си легнеш? Аз също смятам да последвам примера ти.