Нокът на сребърния ястреб
- Автор: Фийст Реймънд
- Серия: conclave of shadows #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нокът на сребърния ястреб». Краткое содержание книги:
Но Киели вече е чакал четири дни и нощи и сега е измръзнал, самотен, отчаян и много, много уморен…
Събужда се от ужасното усещане за впили се в него остри птичи нокти и вижда вкопчилия се в ръката му сребърен ястреб. Момчето не е сигурно дали изобщо се е случило, или е кошмарно съновидение.
При връщането си у дома Киели вижда, че селото му гори, съплеменниците му са избити. Макар това да означава сигурна смърт, Киели се хвърля в битката… Оцелява само той.
В ума му отеква далечен глас: „Вдигни се и бъди Нокът за своето племе…“
— Защо никой не се е справил с този проблем досега? — попита Тал.
Робърт погледна Магнус и той обясни:
— Бих могъл да хвърля огнено кълбо в скута на Каспар, но той ще унищожи краля, семейството му и половината благородническо съсловие на Ролдем и пак ще излезе невредим от пепелищата. Човекът, за когото споменахме одеве, е много силен и Каспар има около себе си повече прегради срещу нападение с магия от който и да било на света, убеден съм. Телохранителите му са фанатични и той никога не остава сам. Убийството му би било голям подвиг.
— И тук се намесвам аз?
— Може би — отвърна Робърт. — Все още не знаем. Ако спечелиш турнира, има голяма вероятност Каспар да прояви интерес към теб. Обича да държи около себе си хора с голям талант, музиканти, певци, художници, готвачи, магьосници и велики фехтовачи.
— Е, добре. Вече мога да разбера защо смятате, че е важно да спечеля това състезание. Изглежда, че целите ни се осъществяват, ако Каспар Оласко умре.
Робърт погледна доскорошния си ученик право в очите.
— Така изглежда, нали?
— В такъв случай, ето го моето условие — каза навъсено Тал. — Каспар ще умре последен.
— Защо? — попита Магнус.
— Защото според думите ви излиза, че вероятността да бъда убит в опит да се добера до него е огромна, а ако трябва да падна, за да отмъстя за моите хора, предпочитам да оставя жив един убиец, отколкото цяла дузина. Каспар ще умре след Гарвана и хората му, но първо е лейтенант Кемпънийл.
— Изгледа ги един по един и добави: — Той няма да излезе жив от турнира.
Първите кръгове не поднесоха особени изненади. Най-неочакваният развой беше появата на един млад мъж от Кеш, човек без знатно потекло, казваше се Какама, който с лекота отстраняваше всеки пореден съперник. Склонните да поемат хазартни рискове залагаха здраво на него.
На четвъртия ден, когато финалните шестдесет и четирима състезатели започнаха последните три турнирни дни, дойде ред за първия двубой на Тал. Над четиристотин сабльори се бяха сразили в по три тура на ден, за да бъдат излъчени тридесетте и двамата към вече квалифицираните тридесет и двама претенденти. Предстояха срещи предобеда и следобед до финалния кръг в шестък следобед, пред краля и неговия двор.
Първият противник на Тал се оказа капитан от личната гвардия на един ролдемски барон. Беше третият му турнир и първият път, в който бе достигнал до финалните шестдесет и четири места.
Дуелите се водеха с гола стомана до първо проливане на кръв, предаване или отстраняване. Всеки претендент можеше да се предаде по всяко време и обикновено състезателите го правеха от страх да не бъдат наранени или от публично унижение. Един състезател можеше да бъде отстранен поради неявяване навреме за дуел или поради дисквалифициране от съдиите, трима Дворцови майстори, които ръководеха всеки тур. Всяко пренебрегване на указанията на съдиите, преднамерен опит за нараняване на противника или отказ да остане в очертаната зона на дуела бяха основания за отстраняване.
Тал позволи на капитана да се порадва на няколко минути изява и не пожела да го засрами след дванадесет години упорито усъвършенстване. Но това все пак не беше двубой. След размяната на удари, забивания и парирания през първите три минути Тал лесно видя многобройните откривания. Беше забелязал, че една хубавелка гледа влюбено младия капитан, сигурно му беше жена или годеница, така че реши да му позволи да загуби с достойнство. Продължи схватката още две минути, след което леко го поряза по ръката над лакътя, и с това спечели победата.
Младият капитан отдаде формално чест, Тал му отвърна със същото и капитанът се оттегли в прегръдките на младата жена.
Другите двубои не бяха толкова изящни. Няколко от състезателите се оказаха шумни горделиви глупаци, притежаващи все пак едно качество: умение в боравенето със сабята. В дуелите първия предобед се получиха три сериозни наранявания — един приключи с осакатяване за цял живот. Тал гледа повечето от тях, за да добие известна представа срещу какво може да се изправи в следващите турове.
Следващият му противник се оказа едър сабльор с широки рамене от град Родез, казваше се Раймундо Веласкес. Беше сдържан и ефективен, хвърляше се бърз като рис при всяко откриване. Тал разбра, че трябва да е нащрек с този човек при двубоя си следобеда.