Апокалиптичният часовник

— Веднага щом мога да говоря, ще се обадя на Витковски — каза Дру, като дишаше тежко. — Как е ръката ти, боли ли те?

— В такъв момент се сещаш за ръката ми?

— Нали те дръпнах за ръката, защото още държеше пистолета в лявата и си помислих, че проклетото оръжие може да падне в храсталака, ако те хвана за нея — за лявата ръка, искам да кажа…

— Разбрах какво искаш да кажеш. Нямаше време да го прибера в чантата… Моля те, обади се на полковника.

— Добре.

Латъм отново извади радиотелефона от джоба си и набра номера. Беше доволен, че ясно вижда цифрите на светлината на прожекторите.

— Всичко е наред, Стенли — каза той.

— При вас е наред, но при другите не е, момчето ми — прекъсна го полковникът. — И нямаме представа как, по дяволите, е станало.

— За какво говориш?

— За онзи неонацистки боклук, когото тайно натоварих на военния самолет за Вашингтон в пет тази сутрин.

— И какво е станало?

— Пристигнал е във военно-въздушната база „Андрюс“ в три и половина сутринта вашингтонско време — абсолютна тъмнина, нали знаеш — и е бил застрелян, докато полицейският ескорт го водел към чакалнята.

— Как?

— С някаква проклета мощна пушка с инфрачервен оптически прицел от някой покрив. Естествено, нищо не са открили.

— Кой го е видял?

— Не знам. Изпратих съобщение, както се бяхме уговорили — налагаше се — на висшите служители на Нокс Талбът, че сме заловили жив нацист, казах кога ще им го изпратим и всичко останало.

— И какво?

— Някой е наел убиец.

— Какво ще правим сега?

— Кръгът се стеснява — това е положението. Знаем за компютрите АА-Нула, а сега в списъка ни влизат още четирима-петима заподозрени заместник-директори. Така се прави, младежо — продължаваш да затваряш вратите, докато в стаята останат само един-двама.

— А аз, а Париж?

— Това е игра на котка и мишка, нали така, момче? Този Крьогер иска да открие Хари — теб — точно толкова, колкото и ти искаш да го откриеш, нали?

— Очевидно е така, но защо?

— Ще разберем едва когато го хванем.

— Не ме успокояваш много…

— Трябва да ти кажа, че не се и опитвам. Искам да бъдеш в отлична форма всяка секунда от денонощието.

— Много ти благодаря, Стан.

— Донеси ми каквото си намерил там…

— Прибрах всичко, което намерих — ядосано го прекъсна Латъм, — така че не ми казвай „каквото си намерил там“. Забравих само да взема проклетия часовник.

— Това ми хареса — каза полковникът. — Обичам гнева в подобни ситуации. След час бъдете при мен, сменете колите три пъти.