Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Обажда се Хари Латъм — каза Дру, след като чу гласа на Карин. — Можете ли да говорите?
— Да, мосю, тук няма никой, но първо трябва да ви предам някои инструкции. Посланикът ме извика и ме помоли да ви ги съобщя следващия път, когато се обадите.
— Говорете — каза Латъм, който в момента се представяше за мъртвия си брат Хари; присви очи и внимателно се заслуша. Карин имаше някакво съобщение за него. Докато тя говореше, той взе един молив.
— Трябва да се свържете с нашия куриер номер 16 на върха на кулата на „Сакре Кьор“ в девет и трийсет тази вечер. Той ще ви предаде комюникета от Вашингтон… Разбирате, нали, non89?
— Да, разбирам — отвърна Дру, който знаеше, че френското non вместо обичайното n’est-ce pas90 означава, че трябва да пренебрегне тази информация. Витковски слагаше нов капан, като използваше, че телефонът на Карин се подслушва. — Нещо друго?
— Да. Беше планирано да се срещнете с приятел на брат ви Дру от лондонските Консулски Операции край фонтаните в Булонския лес в осем и четирийсет и пет, нали така?
— Да.
— Отлага се, мосю. Съвпада с контакта в „Сакре Кьор“.
— Можете ли да се свържете с него и да отложите срещата?
— Да, да. Ще ви уредим нова среща.
— Моля ви. Той може да ми разкаже неща, които искам да знам за последните седмици на Дру, особено подробности за онази работа, свързана с Жодел… Това всичко ли е?
— Засега да. Открихте ли нещо?
— Кога мога да се върна в посолството?
— Ще ви съобщим. Убедени сме, че в момента се намира под денонощно наблюдение.
— Не ми харесва тази криеница. Много е неудобно, по дяволите.
— Знаете, че винаги можете да се върнете във Вашингтон.
— Не! Тук убиха Дру, убийците му са тук. Ще остана, докато ги открия.
— Много добре. Ще се обадите ли утре?
— Да. Искам още документи от папките на брат ми. Всичко, което има за онзи актьор.
— Au revoir91, мосю.
— Чао — Латъм затвори телефона и прегледа кратките бележки, които беше нахвърлял — кратки, защото бързо разбра метода на тайните инструкции, които му даваше Карин. „Сакре Кьор“ не важеше — важаха фонтаните в Булонския лес; френското „non“ елиминираше първото; двойното „да“ потвърждаваше второто. Останалото беше просто „пълнеж“, за да се подчертае, че „Хари“ Латъм държи да остане в Париж. Нямаше начин да разбере с кого трябва да се срещне в Булонския лес, но очевидно щеше да го познае — който и да беше той — или, ако не беше някой познат, щеше да го заговори.
В края на смяната си информаторът на Братството от отдела за свръзка в посолството излезе на улица „Габриел“, изчака, после изведнъж пресече улицата и притича към един мотоциклетист. Пъхна капсулата в ръцете му и мотоциклетът отпраши надолу по улицата, като криволичеше между колите. Двайсет и шест минути по-късно, точно в 16.37 часа, записът пристигна в тайната квартира на убийците в Авиньонските складове.
Със снимка пет на шест инча на Александър Ласитър-Хари в ръка блицкригерът 01-Париж изслуша за трети път записа на телефонния разговор между Латъм и онази жена, Де Врийс.
— Търсенето като че ли приключи — каза 01, стана и протегна ръка да изключи касетофона. — Кой ще отиде в „Сакре Кьор“? — попита той и огледа колегите си, насядали около масата за конференции. Всички вдигнаха ръка като един.
— Четирима ще са достатъчни, повече ще се набиват на очи — продължи водачът. — Разделете се и носете снимката с вас. Помнете обаче, че Латъм без съмнение ще бъде с променена външност.
— Че какво може да направи? — попита блицкригерът, седящ най-близо до 01. — Да си пусне мустаци и брада? Знаем какви са ръстът му, телесната му конструкция, лицевата му структура. Латъм ще трябва да се приближи до куриер, който ще го очаква — мъж или жена — ще стои неподвижно на мястото на срещата и със сигурност ще го разпознаем.
— Не бъди такъв оптимист, 06 — каза младият водач. — Помни, че Хари Латъм е много опитен таен агент. Както ние си имаме наши трикове, и той си има свои. И, за Бога, помнете, че трябва да стреляте в главата, coup de grace92, и изстрелът да отнесе лявата страна на черепа му. Не питайте защо, просто не го забравяйте.
— Ако толкова се съмнявате в нас — намеси се един по-възрастен блицкригер от далечния край на масата, в чийто тон се долавяше скрита враждебност, — защо не го направите сам?
— Инструкции от Бон — отвърна хладно 01. — Аз трябва да остана тук и да получа заповедите, които ще пристигнат в десет часа. Някой от вас иска ли да заеме моето място в случай, че не открием Хари Латъм, за да съобщи новината?
— Non93, nein94. Разбира се, че не — такива бяха отговорите на хората около масата. Някои се подхилваха, други се усмихваха криво.
89
не — фр.
90
нали — фр.
91
довиждане — фр.
92
щастлива случайност — фр.
93
не — фр.
94
не — нем.