Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Няма го — отговори друг убиец, облегнат на масата. В тона му се смесваха умора и досада.
— Какво искате да кажете? — извика Пет-Париж и рязко се изправи. — В десет трябва да се обадят от Бон. Затова трябваше да остане тук.
— Няма го и никой не се е обаждал — каза друг.
— Да не би да са го потърсили на личния му телефон?
— Не, не биха могли и не са се обаждали — отвърна умореният блицкригер, чийто номер беше Нула Две-Париж. — Когато се забави, влязох в личния му офис и седях там от девет и трийсет до единайсет и петнайсет. Нищо… Нула Едно може да е любимец на началството, но би трябвало да се къпе по-често. В стаята му смърди.
— Вземането на душ го откъсва от трона му.
— Той е като полудяло дете в магазин за електронни играчки…
— Я по-кротко — прекъсна ги друг. — Искам да ви припомня, че препирните не са желателни.
— Не и справедливата критика — настоятелно се намеси Пет-Париж. — Къде е Едно и защо го няма тук? Доколкото разбирам, дори не се е обадил.
— Правилно „разбираш“, но тук всички знаем за търканията между вас двамата.
— Признавам, че е така, но това няма нищо общо със случая — каза Пет и вдигна глава; слабото му тяло бе надвесено над масата, подпряно на широко разтворените му силни ръце. — Както и да е, поведението му в момента е неприемливо и аз ще уведомя Бон за това. Отрядът ни беше изпратен по фалшива следа…
— Всички чухме записа от посолството — уморено се намеси Две-Париж. — Съгласихме се, че „Сакре Кьор“ е по-важното място.
— Да, разбира се, аз пръв се съгласих. Но вместо да оглави по-важната акция, нашият Нула Едно избра по-маловажния Булонски лес под претекста, че няма да успее да се върне навреме от „Сакре Кьор“ за обаждането от Бон. Никой не се е обадил и той не е тук. Определено ще трябва да даде обяснение.
— А ако не може да ни го даде? — попита един блицкригер от далечния десен край на масата. — Обади се информаторът ни от американското посолство.
Отрядът от „Сакре Кьор“ реагира като един — всички подскочиха като уплашени котки. Пет се обади:
— Абсолютно му е забранено да се свързва директно с нас, особено по телефона.
— Той е сметнал, че информацията оправдава неговото своеволие.
— И какво каза? — настоятелно попита Три.
— Свързано е с полковник Витковски.
— Координаторът — тихо добави Две-Париж. — Големите му връзки във Вашингтон са известни на нашите… на нашите хора там.
— За какво става дума? — попита Пет.
— Нашият информатор е заел позиция в автомобил пред апартамента на полковника на улица „Диан“. Направил го е инстинктивно, въз основа на информацията от подслушвания телефон на вдовицата на Фредерик де Врийс от „Документи и разследване“.
— И какво?
— Преди час мъж и жена са се втурнали в сградата. Било е тъмно и той не е могъл да огледа добре мъжа, но смята, че го е познал. Жената е била вдовицата на Де Врийс.
— Мъжът е Латъм! — възкликна Пет-Париж. — Била е с Хари Латъм. Не може да е бил друг. Да вървим!
— Какво ще правим там? — скептично попита блицкригерът Нула Две.
— Ще извършим убийството, което Едно не успя да планира добре.
— Обстоятелствата са други и ако се вземе предвид „тилът“ на полковника, мястото е изключително опасно, що се отнася до сигурността. Предлагам поради отсъствието на Нула Едно да искаме разрешение от Бон.
— Аз предлагам да не искаме — намеси се Шест-Париж. — Стига ни провалът в „Сакре Кьор“, защо да им съобщаваме за това? Ако осъществим убийството, то ще компенсира провала, дори ако ни накажат…
— А ако се провалите?
— Отговорът е ясен — заговори друг участник в „Сакре Кьор“ и с дясната ръка докосна очертанията на кобура под мишницата си, а с лявата — яката на ризата, където бяха зашити три капсули с цианкалий. — Може да имаме различия в мненията, спорове, ако щете, но най-важното е нашата преданост към Братството и Четвъртия Райх. Нека никой не се съмнява в тази преданост.
— Не мисля, че някой се съмнява — каза Две. — Значи си съгласен с Шест-Париж, така ли? Отиваме на улица „Диан“.
— Разбира се. Ще бъдем идиоти, ако не отидем.
— Ще изненадаме Бон с тройно убийство, на което нашите лидери само ще изръкопляскат — съгласи се Пет-Париж ядосан и натъжен. — Без Нула Едно, който достатъчно ни изложи.
— Наистина ти се иска да командваш подразделението, нали? — попита Две и хвърли уморен поглед към внушителната фигура на Пет.
— Да — отвърна най-възрастният убиец, най-възрастен, защото вече бе навършил трийсет години. — Аз съм най-старият от вас и съм най-опитен. А той е откачен пубертет, който взема решения и действа, преди да е обмислил нещата. Трябваше да ми дадат този пост още преди три години, когато ни изпратиха тук.