Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Правиш си кефа, като снимаш хора, които не знаят, че ги снимат — Дру потупа мъжа по рамото.
При докосването му блицкригерът рязко се извърна и се втренчи в Дру на слабата светлина. Очите му изскочиха.
— Ти! — изкрещя той гърлено. — Но не, не си същият! Кой си ти?
— Приготвил съм нещичко за теб — Латъм стисна мъжа за гърлото и го удари в ствола на едно дърво. — Крьогер! — изкрещя той. — Кой е Герхард Крьогер?
Неонацистът бързо се съвзе и изведнъж се опита да ритне Дру в слабините. Латъм отскочи назад, избегна ритника и силно удари нациста по лицето с дулото на пистолета.
— Кучи сине! Мен търсеше, нали?
— Найн! — извика неонацистът. Кръвта се стичаше по лицето му и отчасти го заслепяваше. — Ти не си човекът от снимката!
— Но си приличаме, нали? Лицето му е подобно на моето, нали така?
— Ти си луд! — извика неонацистът и се приготви да нанесе смъртоносен удар по врата на Дру; Латъм сграбчи китката му и грубо я изви обратно на часовниковата стрелка. — Аз просто снимах! — и човекът се строполи в храстите.
— Току-що установихме това — задъха се Дру, възседна неонациста, после изведнъж рязко го блъсна с коляно в ребрата. — Хайде сега да си поговорим за Крьогер — Латъм притисна дулото на пистолета в костта между очите на нациста. — Или ще ми кажеш, или ще ти пробия дупка в главата!
— Готов съм да умра!
— Чудесно, защото тъкмо това ще направиш. Имаш пет секунди, Адолф. Едно… две… три… четири…
— Найн!… Той е тук, в Париж. Трябва да открие Жилото!
— А ти си помисли, че аз съм Жилото, нали така?
— Но ти не си същият човек!
— Много си прав, дявол да те вземе, не съм. Седни!
Изведнъж — Дру така и не разбра откъде — преди да се усети, в ръката на неонациста се появи голям пистолет. Без какъвто и да било предупредителен звук иззад тях се чу силен пистолетен изстрел. Главата на неонациста се килна назад, от врата му потече кръв. Карин де Врийс спаси живота на Латъм. Тя изтича при него на алеята.
— Добре ли си? — извика тя.
— Откъде се взе онзи пистолет? — попита Дру разтреперан и объркан.
— Оттам, откъдето и твоят — отговори Де Врийс.
— Какво?
— От колана. Ти го сграбчи и му нареди да седне; точно тогава видях, че си бърка под якето.
— Благодаря ти…
— Не ми благодари, по-добре направи нещо. Тълпата около фонтана тича насам. Скоро ще дойде и полицията.
— Хайде! — заповяда Латъм, пъхна пистолета в колана си и измъкна радиотелефона от вътрешния си джоб. — Към дърветата!
Те изминаха около шейсет метра навътре в тъмния листак и Дру вдигна ръка.
— Тук е добре — каза той. Беше останал без дъх.
— Откъде взе това? — попита Карин, като сочеше към едва забележимите очертания на телефона в ръката на Латъм.
— От „Антинеос“ — отговори Дру, хвърли й кос поглед и докосна бутоните в неясната светлина, идваща от фонтана. — Разполагат с високотехнологично оборудване.
— Да, но всеки може да улови честотите на радиотелефон, макар че при спешни случаи, предполагам…
— Стенли! — прекъсна я Латъм. — Боже Господи, нов инцидент! В Булонския лес — един неонацист покриваше терена, явно беше изпратен да ме ликвидира.
— И какво?
— Мъртъв е, Стан, Карин го застреля тъкмо когато се канеше да ми пръсне главата… Не, Стенли, чуй, той каза, че Крьогер е тук, в Париж, и търси Жилото!
— Ти къде си?
— Тук, в гората, недалеч от една алея, може би на двайсет-трийсет ярда от трупа.
— Сега ти ме чуй — рязко каза Витковски. — Ако можеш да се измъкнеш, без да се блъснеш в полицаите — по дяволите, дори и ако рискуваш да се блъснеш в тях — изчисти джобовете на това копеле и се измитай оттам.
— Както направих с Хари… — гласът на Дру се превърна в болезнен шепот.
— Сега го направи за Хари. Ако това, което ми каза за този Крьогер, не са второразредни глупости, този труп е единствената ни връзка с него.
— Отначало той ме помисли за Хари. Каза, че има снимка.
— Губиш време!
— Ами ако полицията дойде?…
— Използвай добре известните си официални тъпотии, за да се измъкнеш от цялата тази история. Ако не стане, аз ще се погрижа за това по-късно, макар че сигурно няма да го направя точно като по книгите. Действай!
— Ще ти се обадя по-късно.
— По-добре по-рано, отколкото по-късно.
— Хайде — каза Латъм, сграбчи дясната ръка на Карин над бинта и тръгна към пътеката.
— Пак ли натам? — учудено попита Де Врийс.
— Трябва да действаме. Бързо.
— Ами полицията?!
— Знам, знам, затова трябва да побързаме… Измислих! Стой на алеята и ако дойде полицията, направи се на уплашена — това не изисква кой знае какъв талант — и им кажи, че приятелят ти се е скрил в гората да пусне една вода.