Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Но аз ще покрия Булонския лес.
— Защо? — попита 07. — Срещата е отменена — нали чу записа.
— Пак ви питам: дали някой от вас не би се погрижил да покрие Булонския лес, в случай че подчертаното отрицание е сигнал за потвърждение или че плановете отново се променят?
— Разумно е — каза 07.
— Вероятно няма да е нужно — каза младият водач. — Но както и да е, това ще ми отнеме не повече от петнайсет-двайсет минути, след което ще се върна и в десет часа ще бъда тук. Ако отида в „Сакре Кьор“, няма да успея да се върна навреме.
След като избра четиримата за „Сакре Кьор“, 01-Париж се върна в канцеларията и седна на бюрото си. Отдъхна си — не зададоха никакви въпроси относно тайнствените инструкции от Бон, нито пък настояха той, като техен началник, да води акцията „Хари Латъм“ и да остави някой друг да приеме съобщението от Бон. Всъщност не искаше да участва в убийството по простата причина, че можеше и да не бъде успешно. Макар и да не вярваше, че непредвидените неуспехи биха могли да го провалят, независимо от техния брой, 01-Париж не можеше да допусне нов „пропуск“ в досието си — като шофьора, който не успя да се справи с покойния Дру Латъм, или двамата убийци, изпратени да ликвидират братята американци и не успели да премахнат по-важния, след което бяха изчезнали, или тяхната другарка, която загина в Монте Карло. Ако сега успееха да убият Александър Ласитър-Хари Латъм със сигурност и както трябва, включително и да му пръснат черепа, заслугата щеше да бъде негова, защото той бе организирал акцията. Ако капанът се провалеше — той не е бил там, нека обвиняват другите.
Защото 01-Париж знаеше онова, което другите не знаеха; като техен водач той трябваше да изпълнява заповедите. Ако блицкригер се провалеше, налагаха му строго мъмрене; ако се провалеше повторно, застрелваха го и друг заемаше мястото му. Ако акцията в „Сакре Кьор“ се провалеше, четиримата знаеха, че ще ги елиминират — можеше да го свърши например трийсетгодишният 05. Презрението му към младия началник твърде често изскачаше на повърхността… Освен това 05 упорито възразяваше за двамата, които бяха изчезнали: „Единият е бебе, на което просто му харесва да убива, а другият е глупак — поема твърде големи рискове! Нека аз се заема с това!“ Така бе казал 05 и то пред 06. Двамата щяха да отидат в „Сакре Кьор“; и двамата щяха да бъдат застреляни в случай на провал. 01-Париж не можеше да си позволи ново петно в досието си. Искаше да бъде допуснат до вътрешния кръг на Братството; трябваше да спечели уважението на истинските водачи, на самия нов фюрер, и да му служи с цялото си сърце и душа. Защото той вярваше, вярваше истински!
Щеше да вземе фотоапарата си в Булонския лес и да направи достатъчно нощни снимки, за да докаже, че е бил там — доказателството щеше да е в самия фотоапарат, тъй като той отпечатваше датата и часа върху всяка снимка. Просто покриваше площта — ако изобщо беше необходимо, в което се съмняваше.
Телефонът иззвъня и стресна младия главен блицкригер. Той вдигна слушалката.
— Кодът е верен — каза телефонистката. — Маласолният хайвер се обажда.
— Хер доктор…
— Не се обадихте! — изкрещя Герхард Крьогер. — Вися тук от три часа, а вие не ми се обадихте!
— Само защото усъвършенстваме стратегията. Ако моите подчинени изпълнят всичко както трябва, можем да постигнем целта, майн хер. Всичко съм уточнил до най-малкия детайл.
— Вашите подчинени? Защо не вие?
— Получих противоречива информация, която би могла да бъде много по-опасна. Реших сам да поема риска.
— Говорите безсмислици!
— Не мога да ви обясня по телефона.
— Защо не? Врагът няма ни най-малка представа кой съм, нито дори че съм тук, така че телефонистката на хотела едва ли е вербувана. Държа да знам какво става!
— Има определени срещи на две различни места, но часовете съвпадат. Кажете на Бон, че 01-Париж е използвал целия си талант, за да подсигури и двете, но не може да бъде на две места едновременно. И тъй като не може, той е избрал да поеме по-големия риск. Това е всичко, което мога да ви кажа, майн хер. Ако не оцелея, помнете ме с добро. Трябва да тръгвам.
— Да… Да, естествено.
Младият нацистки терорист трясна слушалката. Каквото и да се случеше, той се беше подсигурил. Щеше да вечеря дълго и разточително в „О коен дьо фамий“, после да се разходи до главния фонтан в Булонския лес, да направи няколко безполезни снимки, а след това да се върне в Авиньонските складове и да приеме случилото се. Или заслугата за убийството, или смъртта на блицкригери, екзекутирани поради собствената им некадърност.