Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
— Но, моля ви, отговорете на въпроса му — намеси се Де Врийс. — Няма нито документи, нито паспорт. Защо казахте, че не е лошо?
— Всъщност дори е много добре. Той сам ще ви го обясни, ако прегледа тези неща вместо само да се налива.
— Пил съм едно питие, Стан! Едно, и ще добавя, че съм го заслужил!
— Знам, момче, но още не си ги разгледал както трябва тези неща, нали?
— Напротив, погледнах ги. Докато ги слагах на масата. Има кибрит от ресторант „О Коен дьо Фамий“, бележка от някакъв пункт за химическо чистене на авеню „Жорж V“ на името на Андре — нищо важно; златна щипка за пари с някакъв надпис на немски — безобиден, предполагам — и нищо друго; още една бележка — за кредитна карта със същото име и номер, толкова очевидно фалшив или така законспириран, че ще ни отнеме дни, за да го проследим, докато стигнем до нова задънена улица. Останалото, честно казано, не съм го преглеждал, но това, което току-що ти казах, е резултат от приблизително осемсекунден оглед. Нещо друго, полковник?
— Казах ви, госпожо Де Врийс, че той наистина има способности. Съмнявам се, че са били дори и осем секунди — по моя преценка бяха около пет, защото веднага поиска да му сипя питие.
— Впечатлена съм — съгласи се Карин, — но ти си донесъл и други предмети.
— Само два. Единият е още една сметка от магазин за обувки по поръчка, също на името на Андре, а другото — окъсан билет за увеселителен парк край Ньоли-Сюр-Сен, безплатен.
— Изобщо не съм видял такива неща! — запротестира Латъм, отиде до барчето и си сипа питие.
— Какво ти говорят?
— Обувките, особено ботушите, са изключително индивидуални, госпожо Де Врийс…
— Моля ви, престанете да ме наричате така, господине! Може и просто Карин.
— Добре, Карин. Обувките са, така да се каже, идиосинкратични: обущарите се съобразяват със специфичната форма и индивидуалните особености на крака. Когато някой ходи в подобна работилница, той обикновено е ходил там и преди — значи е прекарвал известно време в Париж. Иначе би отишъл при първия си обущар. Схващаш ли мисълта ми?
— Всъщност да. А какво ще кажеш за увеселителния парк?
— Защо са му дали безплатен билет? — намеси се Дру, върна се с питието си на масата и седна. — Наистина не забелязах тези неща, Стан.
— Знам, hюрак102, не съм се опитвал да те надмина, но те просто са тук.
— Значи утре ще отидем при обущаря и при онзи от увеселителния парк, който раздава безплатни билети — мисля, че това не е типично френска традиция. Господи, колко съм уморен! Хайде да си ходим… Не, чакай малко! Какво стана с капана, който им заложи на „Сакре Кьор“?
— Какъв капан? — учудено попита Витковски.
— Онзи капан! Куриер 16, на върха на кулата.
— Никога не съм чувал за това — и двамата погледнаха Карин де Врийс. — А вие?
— Много пъти съм го правила за Фреди — смутено се усмихна Карин. — Той казваше: „Скалъпи нещо — колкото по-глупаво, толкова по-добре. Всички сме глупаци“.
— Задръжте — и двамата — каза Витковски, поклати глава и погледна Дру. — Сигурен ли си, че никой не те е проследил дотук?
— Ще пренебрегна обидата си и ще ти дам професионален отговор. Не, кучи сине, защото знам нещо по-добро от това да се сменят колите три пъти — те могат да бъдат проследени по електронен път, но ти си твърде изостанал, за да го знаеш. Сменяхме превоза под земята — в метрото — и то не три, а цели пет пъти. Разбра ли?
— О, твоят гняв наистина ми харесва. Майка ми, полякинята, царство й небесно, винаги казваше, че в гнева има истина. Той е единственото нещо, на което може да се вярва.
— Сега мога ли да извикам такси и да си отидем по домовете?
— Не, точно това не можеш да направиш, мой човек. Тъй като никой не знае къде сте, ще стоите тук. И двамата. Имам стая за гости и много приятна кушетка ей там. Подозирам, че ти ще спиш на кушетката, младежо, и ще съм ти благодарен, ако не ми изпиеш всичкото уиски.
Разгневеният отряд блицкригери се завърна в главната квартира от „капана“ в „Сакре Кьор“. Посрещнаха ги със смутено мълчание. Това ядоса още повече елитните убийци.
— Никой не се появи! — изплю се номер Пет-Париж и се тръшна на един стол до масата за конференции. — Нямаше никакъв мъж, нито жена, които да приличат на свръзка! Изиграха ни — глупаво и опасно хабене на време!
— А къде е нашият изключителен водач Нула Едно? — попита друг член на отряда, като се обърна към останалите трима блицкригери, които не бяха изпратени в „Сакре Кьор“. — Може би в момента е зает с това да си сменя пелените, но ще трябва да ни даде едно-две обяснения. Ако са ни измамили, без съмнение са ни забелязали!
102
момче — пол.