Империя в черно и златно

— Е, разказвай — подкани го Елиас и се облегна назад.

— Вероятно ще ми е нужна помощта ти, Елиас — каза простичко Стенуолд.

— Стига да мога. За какво става въпрос?

— За племенницата ми Челядинка и няколко нейни приятелчета. Изглежда, са изчезнали.

— В Хелерон? На стаж от Академията ли са дошли?

Стенуолд го изгледа с присвити очи.

— Преди няколко дни са влезли в града, били са нападнати и са се разделили. Челядинка е умно момиче, така че би се сетила да потърси роднините си.

Елиас вдигна рамене.

— Може би трябва да попиташ при другите ни роднини, макар че сигурно щях да чуя, ако братовчедка от Колегиум е дошла в града.

Стенуолд кимна мрачно като човек, който се е сблъскал с най-големия си страх.

— Значи не си я виждал? Нито си чувал нещо?

— Съжалявам. — Елиас разгъна друг свитък със сметки. — Но ще направя всичко по силите си, за да ти помогна в търсенето. Само кажи.

— Ами… — Стенуолд си пое дълбоко дъх с мисълта, че човек на неговата възраст и с неговото положение не би трябвало да се оказва в подобна ситуация. — Казвам, че Челядинка и един млад мъж са били видени на прага на твоята градска къща. Младият мъж е принц от Федерацията и е бил облечен по начин, който прави впечатление и лесно се запомня.

Елиас го изгледа смръщено.

— Какво намекваш?

— Че са дошли при теб, братовчеде Елиас. Челядинка е бягала от хората, които са ги нападнали, и като всяко разумно момиче е потърсила убежище при роднините си.

— Стенуолд, вече ти казах. Не съм я виждал. — Но тънка усмивчица разтегли несъзнателно лицето му и го издаде. Сърцето на Стенуолд се сви. Може да беше разочарован, но не беше изненадан.

— Какво става, Елиас? — попита тихо той.

Елиас събра пръстите на двете си ръце, опрял лакти на бюрото.

— Скъпи ми Стенуолд, ти винаги си бил, как да се изразя… бунтар, да речем. Натрапваш идеите си на хората, размахваш плашила наляво и надясно и срамиш семейството. В Колегиум може и да търпят това, чувал съм, че там ексцентриците са на почит, но в Хелерон е различно. Тук не може да си развяваш байрака като някой мравкороден боксьор, който си търси белята. Какво точно искаш от мен?

— Искам си племенницата, която на теб ти е братовчедка — заяви Стенуолд студено.

— Създал си си врагове тук, Стенуолд — отбеляза Елиас, — и на тях им е неприятно, когато си вреш носа в делата им. Ако си забъркал и племенницата си в това, вината е изцяло твоя.

— Да, да, моя е — призна Стенуолд. — Макар че я пратих тук с идеята да я отдалеча от опасностите. Какво направи с нея, Елиас?