Империя в черно и златно

— Но аз ги търсих там и ми казаха… — Само че го беше казал Синон, разбира се. Тиниса не ги беше питала лично. Може би в крайна сметка Синон наистина я беше излъгал.

— Че не са ги виждали, да — довърши вместо нея Скуто. — И на моите момчета са пробутали същото.

Тиниса кимна с облекчение.

— Само че аз открих очевидци — продължи Скуто, — които са мернали млад мъж с крайно екстравагантна роба и жълта кожа да влиза в къщата. Гаранция няма, но описанието май пасва на вашия човек, още повече, че с него е имало бръмбарородно момиче с боядисана коса. Онези обаче твърдят, че не са ги виждали.

— Може би просто ги е страх осите да не ги намерят — предположи Тиниса.

— Е, Стенуолд ще стигне до дъното на историята, това поне е сигурно. — Тази перспектива, изглежда, не го радваше особено.

— Стенуолд? Той тук ли е?

— Пристигнал е в Хелерон днес — потвърди Тото.

— Неколцина от моите момчета се срещнаха с него на обичайното място и му казали кое как е — обясни Скуто. — Исках да дойде тук, но той прави нещата по своя си начин, както винаги. Разчита на мен само защото още не е измислил начин да бъде в два града едновременно. Тръгнал сам да задава въпроси, така че нямам представа къде е в момента.

— Но… Осоидите го търсят под дърво и камък — изохка Тиниса.

— Да не би да не го знам? — наежи се Скуто. — Да не би аз да съм го пратил да си вре бръмбарския нос из целия град? И най-лошото е, че той също го знае. Но… това е положението. Напоследък никой не се вслушва в здравия разум. — Изкриви лице в гримаса, която оголи дългите му жълтеещи зъби. — Така че ще трябва да се оправя сам някак.

На вратата се потропа тревожно. Едно момче — всъщност същото момче, с което Тиниса беше говорила по-рано — подаде глава и извика:

— Скуто, някой идва. Някой много голям и тежък.

— Стенуолд? — предположи Тиниса.

— Ще му кажа аз какво мислиш за него. — Скуто грабна отново арбалета си и го зареди. — Не. Дъртия Стен го познават по тия ширини. — Скуто надникна през един от закованите наполовина прозорци на бараката. — Мамка му. Скорпионороден, при това от най-големите.

— Скорпионороден? — Тиниса надзърна предпазливо над бодливото му рамо. — Познавам го. — Беше Акта Барик от Половинковата къща. За миг се зачуди дали не са го пратили след нея, но ако Синон искаше да я премахне, имал бе далеч по-удобни възможности. — Нека аз говоря с него.

— Заповядай. — Скуто отвори с ритник вратата и й направи път, все така стиснал в ръка арбалета.

Барик я видя, спря и изчака тя да се приближи. Преметнал беше чудовищния си меч през рамо и върхът на прибраното в ножница острие почти се влачеше по земята. Тиниса знаеше, че може да извади рапирата си преди той да е хванал както трябва своя меч, но ръцете му бяха оръжие сами по себе си.

— Здрасти, Барик — поздрави предпазливо тя. Зад оградата от криви заби лицето му остана неразгадаемо.

— Имам новини за теб. Пристигнаха, след като ти си тръгна.