Империя в черно и златно

— Няма нужда — побърза да го спре шипородният. — Влизай. Имаме новини от смесен характер.

Влезе на заден ход в колибата, като свали арбалета, и махна на Стенуолд да го последва.

— И аз имам новини — каза бръмбарородният, — лоши в по-голямата си… — Не успя да довърши, защото Тиниса едва не го събори на пода.

— Толкова се радвам, че си добре. — Прегръщаше го с всички сили. — Мислехме, че си влязъл право в капана.

— О, влязох — потвърди той, а когато момичето го погледна стреснато, добави: — Какво, мислиш, че старият Стенуолд не може да се грижи за себе си? — Отдалечи я на една ръка разстояние, огледа я от главата до петите и съзря сянката на последните дни. — Радвам се да видя, че и теб те бива в оцеляването, донякъде поне — каза нежно той.

Зад нея, сред машинариите на Скуто, Тото пристъпяше от крак на крак.

— И ти си се справил, а? Браво на момчето.

— Да, майстор Трудан — отвърна чинно Тото, все едно още бяха в Академията.

— Бива го в ръцете тоз момчурляк — вметна Скуто. — Ако нямаш други планове за него, ще се радвам да остане при мен.

— Кой ще остане и кой не… — отвърна мрачно Стенуолд. — Това е централният въпрос, нали така? Уви, Челядинка и Салма не са извадили вашия късмет. Били са предадени на осоидите.

— Знаем — каза Тиниса. — Имперски конвой с роби вече е напуснал града в източна посока и по всичко личи, че двамата пътуват с него.

Стенуолд издиша шумно.

— Виждам, че не сте си губили времето. На изток, значи?

— Към Империята — вметна услужливо Скуто.

— О, това го знам. Нищо, че отдавна не съм ходил по тези места. — „От седемнайсет години, през които незнайно защо се залъгвах, че този момент ще ме подмине.“ — Ще ми се да имахме повече време. — „Ще ми се аз да имах повече време.“ — Не е нужно някой да идва с мен и го казвам най-сериозно.

— Това е добре, защото аз определено няма да дойда — заяви категорично Скуто. — В Империята недолюбват чужденците, но такива като мен направо ги мразят.

— Ти и без това си ми нужен тук — кимна Стенуолд. — Тото, ти също можеш да останеш, ако искаш. От Скуто ще научиш много неща.

— Аз… предпочитам да дойда с вас — каза Тото и погледна смутено към шипородния. — Извинявай, но… те са ми приятели.

— Ако нещата се развият зле… редно е да знаеш, че в Империята гледат с лошо око на хората със смесен произход — предупреди го Стенуолд.

Тото вдигна рамене сякаш да каже, че и извън границите на Империята нещата не стоят по-различно.

Стенуолд се стегна вътрешно.

— Тиниса…

— Хич и не питай. Идвам с теб, естествено. Няма нужда да ме молиш — изрече решително тя, но като видя насилената му усмивка, си помисли, че може би се е канел да я моли за друго.

— Скуто, ти ни приготви всичко необходимо за пътуването. С вас двамата ще се срещнем при старата леярна „Тежката каруца“ източно от града. Аз ще се погрижа за подкреплението.