Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Защото знаеше… — почна Хокану и изпъшка, щом подобната на призрак жена в ръцете му го блъсна с лакът в корема. — Знаеше, че ще наредиш да изгонят горкия човек с камшици от имението, и прецени, че няма да е гостоприемно.
Мара изтърси дума, която със сигурност щеше да помрачи благоговейната представа, която простолюдието поддържаше за нея. След това перна съпруга си по ръката.
— И кой е този гост, за който Джикан е решил, че ще е безопасно за мен да го видя?
Чаровното лице на Хокану грейна в усмивка.
— Ще се наложи да си сложиш грим. Лейди Исашани от Ксакатекас.
— Тук? — възкликна Мара отчаяно. Вдигна ръка и притеснено заоправя косата си.
За първи път някой я виждаше загрижена за външния й вид след помятането и Хокану мълчаливо благодари на предизвикателната дама, чакаща в най-хубавата дневна на Мара. Може би след този ден Господарката на Акома щеше да се вслуша в разума и да престане да хаби силите си, нужни й за изцеряване, в изтощителни нервни пристъпи. Лекуващият жрец бе преценил, че противоотровата е върнала Мара от самите порти на залите на Червения бог и че с отдих и спокойствие ще трябват три месеца за пълното й телесно възстановяване и още толкова, докато възвърне напълно силата си. Но емоционалното й състояние след смъртта на още едно дете и спасяването на косъм от смъртта не предполагаха спокойствие и отдих. Хокану се боеше, че ще трябват много повече от три месеца, докато жена му се възстанови.
Видимото страдание на жена му му напомни болезнено, че не само нейното здраве беше пострадало. Ако не се поизпотеше хубаво в гореща баня, и то скоро, щеше да се схване ужасно. Тя забеляза гримасата му и я разчете, както винаги.
— Не бива да се бавиш с банята си, скъпи. Щом Исашани е дошла, лукавство и интриги ще лъхат от нея като парфюм. Ще е нужно чаровно мъжко лице, за да измъкне с ласкателство информация от нея, и честта ти на консорт на Акома повелява да присъстваш.
Хокану не беше нито толкова уморен от упражненията, нито глух за нюансите, за да не долови подмолния страх в гласа й.
— Какво те безпокои? Гостуването на лейди Исашани би трябвало да те зарадва.
Мара го погледна с черните си очи.
— Великата игра. Твърде често стига до кръвопролитие, а има слухове за заговор срещу императора.
Лицето на Хокану се вцепени.
— Ще дойда. Но след като се изкъпя и след като имате възможност да подновите женското си познанство.
Опасна политика можеше да е причината зад гостуването на вдовицата Ксакатекас. Но Хокану нямаше да лиши Мара от възможността да се възползва от острата проницателност и ум на бившата Управляваща лейди на Ксакатекас.
Мара приличаше на окаяно безпризорно дете под тежестта, на дрехите и труфилата. Влезе в дневната с малки сдържани стъпки не за да изглежда изящно, а поради слабост. Блясъкът на смарагди и нефрит засенчваше очите й, поклонът, с който удостои високата жена, очакваща появата й в пурпурнозлатистия си халат, по необходимост бе лек и кратък. По-дълбок щеше да я смъкне на колене на пода, а упоритата гордост я спираше да потърси подкрепата на слуга.
Лейди Исашани от Ксакатекас се надигна от възглавничките си сред вихър от фина коприна и парфюми. Очите й бяха леко дръпнати. В косата й имаше сребро, смесено с кестенявото, а пудрата от тиза, с която бе покрила изпъкналите си скули, бе смесена с искрящи късчета раковина. По лицето й блещукаха точици светлина и ефектът усилваше млечнорозовия цвят на кожата й, съхранила блясъка на младостта като с магическо заклинание.
Прочута със своята красота, вдъхваща страх с проницателността си и призната за ненадмината манипулаторка, вдовицата регент лейди Ксакатекас забърза напред и подкрепи Мара за лакътя.
— Явно все още не си се изцелила, скъпа. — Гласът й бе звънък като тона на драгоценен музикален инструмент, поддържан от поколения музиканти. — Формалностите са излишни между приятели.
Мара се отпусна благодарно на меките възглавнички. Собственият й глас зазвуча сух като стържещ пясък, щом започна с осветените от времето слова за поздрав към особа с по-високо социално положение:
— Добре дошла в моя дом, лейди. Добре ли си?
Исашани сведе глава и сладка усмивка образува трапчинки на страните й.
— Благодаря на Слугата за тази незаслужена вежливост — отвърна тя с тон на искрено задоволство при това обръщане на ранговете от Мара. Макар да превъзхождаше Мара по възраст и житейски опит, тя беше само бивша Управляваща лейди, докато Мара бе Слуга на империята. — Съвсем добре съм, но ти приличаш на каша хуает, оставена на слънцето за добитъка. Скъпа, нищичко ли не са ти давали за ядене? — Това, че думите й бяха прями, не изненада Мара, но тази груба прямота беше изваждала от равновесие много противници на дома Ксакатекас, чиито умове бяха размътени от изкусителния чар на Исашани.