Господарка на Империята

— Ще се съглася, че последните няколко години бяха оскъдни откъм бракове, след като всеки знатен син взима конкубинки вместо жени, с надеждата да спечели имперска дъщеря за брак. При толкова много неомъжени момичета, които се плюят едни други като котки саркат, партиите стават доста озлобени.

Темата се прехвърли на търговската война между съдружие от клана Омечан и група от клана Канацаваи, което създаваше затруднения на бащата на Хокану в пазара на смола. Обезсърчена от предизвикания от това недостиг на втвърдена кожа, гилдията на оръжейниците бе на ръба да се включи в спора, а корабовладелци и докери бяха притеснени от търговските забрани, които нарушаваха транспортните трафици. След като Акома имаха кожи от нийдра, които плесенясваха в складове в Сулан-Ку, всички се съгласиха, че зад тези смущения стоят съюзници на Джиро. Нямаше да е добре да се напомня на Омечан, че тъкмо техните разногласия бяха дали възможност на императора да наложи абсолютната си власт.

Следобедът преля към вечер. След като умората на Мара стана очевидна и тя се извини, за да се оттегли, Исашани най-сетне се сбогува. Седнала в носилката си на двора, с носачите, готови за тръгване, тя вдигна тъмните си очи към Хокану и подхвърли последна язвителна реплика.

— Наистина, млади господарю, няма да е зле да се погрижиш жена ти да се храни, иначе ще тръгне слух, че нарочно я мориш от глад, за да я вкараш преждевременно в гроба, с надеждата да се включиш в кръга ухажори, които пъхтят след най-голямата дъщеря на Ичиндар.

Веждите на Хокану се вдигнаха все едно го бяха боднали с меч.

— Лейди, това заплаха ли е?

Исашани се усмихна с отровна прелест.

— Зависи. Покойният ми съпруг харесваше Мара и не искам сянката му да ме терзае. Също тъй моят Хопара вероятно би те предизвикал на дуел на честта, ако можеше да види съпругата ти толкова тъжна. След геройствата й през Нощта на кървавите мечове той почна да сравнява всички млади жени с нея.

— Мда. — Тонът на Хокану стана сериозен. — Никой мъж в империята не държи толкова на нашата Добра слуга, колкото аз. И твоята визита направи за нея много повече, отколкото изобщо можеш да си представиш.

Ако не друго, гостуването на лейди Исашани най-малкото вдъхнови Мара да поднови обичайната си грижа за външния си вид. Тя призова уменията на слугините си и макар в началото подобрената й външност да се дължеше единствено на грима, Хокану внимаваше да не я безпокои. Макар все още да се задържаше дълги часове над докладите си, тя поне полагаше усилие да се храни повече. Скоро след като започна да упражнява медитация в една малка лодка в езерото, бледността й изчезна.