Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
— Много е трудно да се тревожи човек с всичката вода наоколо, с целия този мир под небето — каза тя, щом стъпи на брега една вечер, когато сетните лъчи на залеза превръщаха вълничките и целия пейзаж в злато. Задържал я в преградката си Хокану не искаше да прекъсне мига. Но много скоро тя щеше да разбере, и тъй като не искаше да предизвика взрив, той не посмя да забави новината.
— Аракаси се върна.
— Толкова скоро? — Мара вдигна лицето си и целуна мъжа си по устните с разсеяността на вече угрижен човек. — Сигурно е чул за опита за покушение над лорд Хопара.
Мигът на топлина бе прекъснат. Хокану придружи Мара до къщата, по коридорите, помръкнали от вечерните сенки, и покрай слугите, разпръснали се да запалят маслените лампи. Откъм дворовете отекнаха щастливите викове на Джъстин.
— Какво толкова е възбудило малкия? — попита Мара.
Хокану сложи ръка на рамото й.
— Нова игра. Твоят Военен съветник се хвана на бас с момчето, че не може да го издебне от засада, без да го усети. Джъстин е почнал да дебне зад мебелите и слугите вече не искат да използват задните коридори от страх, че ще ги нападне.
— А Кейоке? — Мара зави и тръгна по следващия коридор, покрит със стара изтъркана мозайка. — Джъстин хвана ли го?
Хокану се засмя.
— Няколко пъти. Слухът му не е като някога, а и патерицата му го прави лесна плячка.
Мара поклати глава.
— Само Джъстин да не го тероризира. Старият ветеран е получил достатъчно белези на служба на Акома и заслужава да го пощадим поне в залеза на живота му.
Но Кейоке, знаеше Хокану, нямаше нищо против отоците, защото се радваше на любовта към внук, какъвто никога не беше имал.
Стигнаха до кабинета на Мара и Хокану погледна питащо жена си. Лицето на Мара беше блед овал в сенките, изражението й бе неразгадаемо.
— Ела с мен този път — каза тя. — Новината на лейди Исашани ме притесни и бих искала да чуя твоя съвет.
Хокану долови тревогата в гласа й и попита:
— Да пратя ли за Сарик и Инкомо?
Мара поклати глава.
— Не. Те няма да одобрят това, което замислям, а не искам да слушам възраженията.
Изведнъж изстинал в топлия вечерен мрак, Хокану се пресегна и вдигна брадичката на Мара с пръст.
— Какво точно си мислиш, прекрасна моя съпруго? — Тонът му бе в противоречие с мрачното предчувствие, което стягаше дъха му.
След кратко мълчание Мара отвърна:
— Мисля, че тонг Хамой създава неприятности твърде дълго. Изгубих син и неродено дете от него. Не искам да видя лейди Исашани да понесе същата загуба, а дължа на покойния й съпруг, лорд Чипино, поне това.
Хокану въздъхна, притеснен от напрежението, възникнало между тях по повод децата.
— Не от тонга, а от врага, който го наема, трябва да се опасяваме.
Мара кимна.
— Знам. Точно затова ще помоля Аракаси да проникне в щаба на тонга. Ще науча кой е работодателят им и ще разкрия публично заговорите им.
— Името му вероятно е Анасати — каза Хокану.
— Едно от имената му. — Тонът на Мара беше злокобен. — Искам да науча и другите, за да не губят повече родители младите си наследници за каузата на убийствена политика. Ела да възложим на Аракаси да се заеме с тази трудна задача.
Хокану можа само да кимне. Изпитваше уважение, близко до преклонение, към Началника на шпионите, след като го видя как действа в нощта, когато търсеха противоотровата. Но дори за човек с неговите дарби в хитростите и маскировката да проникне в тонга Хамой означаваше да се иска невъзможното. С нищо не можеше да подкрепи идеята Главният шпионин на Мара да бъде пратен на сигурна смърт във време, когато услугите му бяха най-нужни.
Аракаси напусна кабинета на господарката си угрижен. Гласът му беше пресипнал от говорене. Докладът му тази нощ бе подробен — крайният резултат от месеци труд. Началникът на шпионите беше пришпорил агентите си здраво, подтикнал ги беше да издирят отговори дори пред лицето на опасностите, поставяни от Първия съветник на Джиро, Чумака. Двама мъже се бяха лишили от прикритието си, за да спечелят информация, и бяха избрали самоубийството с меч, вместо да понесат инквизиция и мъчения ида рискуват да предадат господарката си. Но макар да бяха надушили няколко традиционалистки заговора и хитрости в стари съюзи срещу императора, не бяха успели да се доближат до името на поръчителя, изпратил тонг Хамой срещу Мара.