Господарка на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Господарка на Империята». Краткое содержание книги:
Очите на консорта на Мара се съсредоточиха с усилие поради замаята от упойващото вино. Той погледна слабия сбръчкан дребничък жрец и бавно се надигна.
— Какво още ще поискаш от мен, което вече да не съм дал?
Жрецът на Хантукама въздъхна и отвърна с усмивка.
— Точно това е, че даваш твърде много, сине на моя бог. Любовта и предаността ти към съпругата ти поглъщат всичко, което имаш, и всичко, което си. За нея наследникът на Шинцаваи рискува целостта на крака си и за нея е готов да пожертва живота си, за да опази нейния. Като глас на моя бог, казвам, че това е твърде много.
Хокану се зачерви от гняв.
— Каква чест бих имал, ако спасях себе си пред Мара?
Жрецът го натисна да легне отново на възглавниците с нежен, но твърд жест.
— Тя не се нуждае от твоето спасяване — заяви с тон, нетърпящ възражение. — Тя е Слуга на империята и Господарка на Акома. Има своята собствена сила. Нуждае се от теб като доверен приятел до себе си, не като щит пред нея.
Хокану си пое дъх, за да възрази. Жрецът го разтърси здраво и той изохка от болка.
— Ти си не по-малко от нея в очите на тази империя и на моя бог. Продължението на тази държава и по-добрият живот за всички, обещан от Небесната светлина, разчитат на теб, като наследник на дома Шинцаваи, толкова, колкото и на нея. Ти си основен играч в тази променена Игра на Съвета. Това трябва да разбереш.
Твърде изтощен, за да спори, Хокану се отпусна и отрони уморено:
— Говориш все едно знаеш бъдещето. Какво виждаш, а ние — не?
Но жрецът не пожела да каже. Тихо, но твърдо се обърна към домашния хирург.
— Отвори торбата ми, лечителю. Ако искаме този мъж да стане, без да куца, ни чака дълга нощ работа и трябва да призова благословията на моя бог.
Вестта за засадата срещу Хокану и сигурното възстановяване на Мара догони Аракаси на речна баржа надолу от Кентосани. Пратеникът, който я донесе, пристигна малко след разсъмване, при едно спиране да натоварят пресни плодове. Качи се с робите, понесли кошове с джомач, и се шмугна ненатрапчиво през пътниците на борда. На баржата пътуваха три семейства берачи на плодове, двама келяви просяци, прогонени от Кентосани за упражняване на занаята без разрешение от императора, и бегач от гилдията с подут глезен, тръгнал на юг да помоли чичо си за приют, докато оздравее.
Аракаси седеше между две бурета, придърпал тъмната качулка над лицето си. Тъй като беше мръсен като просяците и очите му шареха като на крадец, майките селянки държаха ревливите си бебета и измършавелите си хлапета далече от него, така че новодошлият намери достатъчно пространство, за да се провре до него и да му изшепне новината от имението на Акома.
Затворил очи и отпуснал глава, Началникът на шпионите изглеждаше заспал. Имаше въглищна прах под ноктите и раздран струпей на брадичката и миришеше все едно не се е къпал от седем дни. Но ушите му чуваха добре. След миг, през който помисли трескаво, изпухтя сънено, завъртя се на една страна и отвърна с едва доловим шепот:
— Няма да сляза на сливането на реките. Кажи на свръзката там да предаде поздравите ми на господаря и господарката. Ако съм нужен, предай мрежата да попита за мен при бижутера до дюкяна за препарирани трофеи в Сулан-Ку. Ще познаеш мястото по черепа на харулт на табелата.
Пратеникът пипна китката на шпионина за потвърждение, после изсумтя шумно, уж отвратен, наведе се към най-близкия пътник и почна да го увещава да встъпи в не особено известния култ на Лулонди, бога на земеделците.
— Разкарай се, напаст такава — сопна се отегчената му жертва. — Не обичам зеленчуци, а мухите на това пътуване ми стигат и без досадното ти дърдорене!
Пратеникът се поклони и без да иска перна с лакът коляното на една от селянките. Тя изруга и го срита в пищялките.
Суматохата привлече вниманието на господаря на баржата.
— Ей, вие там! Я да стоите кротко, че да не изхвърля цялата ви пасмина през борда.
Селянката отвърна високо:
— Тая отрепка тука е дошъл да проси, а и дали си е платил за превоза, между другото?
Господарят на баржата се намръщи и присви очи към мъжа, когото селянката сочеше с мазолестия си пръст.
— Ти! Въшлив келяв нещастнико! Имаш ли центи да си платиш?
Мъжът замърмори отчаяно:
— Заради благословията на добрия Лулонди, моля те да ме оставиш, нямам пари.
Господарят на баржата се навъси и щракна с пръсти.
— Ще ти дам аз една благословия на Лулонди. — По негов знак двама от весларите, мускулести като борци, се надигнаха от мястото си за отдих до перилото и се поклониха на господаря си.