Господарка на Империята

По-кървавите дни, когато Играта на Съвета се разиграваше под управлението на Военачалник, все още бяха твърде скорошни, за да се забравят.

Мара удари с юмрук по писалището в неволен израз на безсилие и се надигна да се поразтъпче. Това, че беше твърде слаба да върви без помощта на бастун, я накара да се изчерви от яд. Слугите, които стояха готови да се отзоват на нуждите й, и дори момчето бегач при вратата извърнаха лица от чувствата, заиграли със смущаваща откритост по лицето на господарката.

Но днес тя беше твърде раздразнена, за да хаби усилие да поддържа полагащата се цуранска фасада. Кевин варваринът, ако беше тук, щеше да я подразни за това. Мара усети жегване на място, което беше мислила, че отдавна се е втвърдило и зараснало.

— Проклет мъж! — измърмори и тупна с бастунчето от яд.

Кротък глас я сгълча от вратата:

— Империята няма да се разпадне само защото любимата й Слуга е твърде зле, за да отиде на съвет. — Облечен само по връхна роба, влажна от пот след упражнението с оръжия, Хокану пристъпи вътре. Вече почти не куцаше. Мара го изгледа с гняв и той я хвана за китките. Пръстите му можеха да обхванат костите й като пранги, толкова беше отслабнала, и той трябваше да внимава, за да не я нарани. Отново заговори с твърдост, която липсваше в хватката му. — Милейди, лорд Хопара ще се справи с положението. Съветът няма да се разпадне, защото няма да си там.

Тя вдигна глава и очите и блеснаха.

— Престани да се държиш с мен все едно съм направена от стъкло. И двамата знаем, че традиционалистите ще интригантстват и че повечето от това, което става, няма да е в залата на съвета. Ще се сключват сделки, ще се налагат условия и много от тези, които иначе биха действали предпазливо, ще са по-дръзки, защото аз няма да съм там!

Хокану се усмихна, пусна едната й китка и оправи паднал от косата й кичур. Докато го навиваше под нефритената игла, скри болката си от това, че тъмните й кичури бяха загубили блясъка си и че кожата й нямаше вече лъскавината на раковина от коркара. Пъргавината й на танцьорка бе изчезнала през седмиците на легло. Лицето й все още изглеждаше изпито, а дори Люджан не можеше да я накара да отдъхва в горещите следобеди.

— Политиката настрана, мила. Позволих си волността да повикам слугините ти. Имаш гост.

— Мили богове, официално облекло? — Гневът на Мара се смени с досада. — Ще се задуша. Чий баща е дошъл този път с надеждата да пипне халата ми за късмет, за да намери добри съпрузи за петте си злочести дъщери?

Хокану се засмя, хвана я за кръста и я вдигна в прегръдката си.

— Колко сме раздразнителни днес. Знаеш ли, че един търговец се обърна към Джикан и му предложи метал за захвърленото ти облекло? Искаше да ушие дрипите на лентички и да ги продава като сувенири.

Мара се вцепени обидена.

— Джикан не ми е казал!