Господарка на Империята

Изтърпя бутането и ритниците на търговците, докато вървеше назад по пътеката, и накрая се сви в отсрещния ъгъл.

Точно преди да затворят, когато гласовете ставаха най-гръмки и нервите най-изопнати, натруфено облечен търговец спря до писалището на чиновника, който беше агент на Аракаси, хвърли бърз поглед из помещението, видя, че всички са заети с работата си, и запита нещо.

Видимо смутеният чиновник изтърва кредата си. Аракаси топна четката за търкане във ведрото и започна нова част от пода, но наведената му глава беше извита така, че да вижда добре под ръката си разговора при писалището.

Двамата мъже говориха няколко минути. Размениха се монети от раковина, невидимо за всеки, който стоеше вътре, но не и за слуга, наведен над пода. Търговецът се огледа, очите му бяха блеснали от оживление.

Аракаси се намръщи. Къде беше виждал този човек? Къде? И отговорът го споходи бързо, след като можеше толкова вещо да отделя детайли от обстоятелства, колкото и несъвместими да изглеждаха.

С тръпка на възбуда разбра, че мъжът, облечен като натруфен търговец, не е никой друг, а самият Чумака, Първият съветник на Анасати.

— Чочокан да ми е на помощ — измърмори той. — Проклетият под няма свършване. — Придърпа ведрото настрана, като прегради вратата към нужника. Миг по-късно беше възнаграден с нов ритник в ребрата, когато чиновникът, забързал се по зова на природата, се спъна в него.

— Проклета отрепка! — Наведе се да го удари още веднъж и между ругатните заговори тихо: — Търговецът искаше да научи дали някой е разпитвал за сметките на Анасати. Казах му, че няколко съмнителни мъже с шавливи погледи са ми предложили подкуп за това, само за да го притесня.

Аракаси задави смеха си притисна лицето си в пода в робски извинителен поклон.

— Съжалявам, господарю, съжалявам. Това е адски интересна новина и ми простете за непохватността, умолявам ви.

— Простено ти е! — викна чиновникът. — Марш вън и изтъркай верандата! И гледай уличните псета да не пикаят на пилоните откъм задната уличка, докато си там.

Аракаси се поклони и припряно заотстъпва през вратата. Но макар да прати най-бързата си тайфа улични хлапета да издирят търговеца, от Чумака не бе останала и следа.

До залез-слънце Началникът на шпионите на Мара бе принуден да признае хитрината му. Това също тъй го притесни. Изстина от мисълта, че във вражеския лагер има човек, който не му отстъпва по опит в хитростите. Защото Джиро не само се беше заклел да унищожи Мара, но беше най-опасният член на фракцията на традиционалистите, която се стремеше да премахне императора. Други можеше да са по-открити в съпротивата си, но Аракаси не се съмняваше, че Джиро търси и намира изгода, като оставя други да изричат на глас желанията му. Напредъкът, постигнат в промяната на едно управление, пропаднало в застой и развала, оставаше застрашен.