Изчезналата Библиотека
- Автор: Дийн А. М.
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 9786191640775
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изчезналата Библиотека». Краткое содержание книги:
Емили бързо се запъти към корабчето, което вече бе с включени двигатели и се готвеше да потегли. Скочи на борда, подаде дванайсет лири за билета си и се изкачи по няколкото стъпала към горното открито ниво. Едва когато останалите пътници, дошли в последната минута, се качиха и лодката наистина потегли, а впечатляващият силует на полуострова започна да намалява пред очите й, тя си позволи да си поеме въздух. Беше се качила на лодката, а скачането на движещо се корабче не беше лош начин да се успокои, че се е отървала от възможните преследвачи. Застана до белия метален парапет на края на палубата и огледа пейзажа.
Зад задния край на ферибота се извисяваше хълмът, по който бе слязла току-що, а на върха му се издигаха огромните куполи на „Света София“ и Синята джамия. До тях се очертаваха стените и балюстрадите на Топкапъ. Хоризонтът бе прорязан от минаретата на безброй джамии и Емили не можа да не си помисли, че сцената сякаш е излязла от страниците на книжка със средновековни източни приказки.
Извъртя се и като внимаваше за ритъма на лодката, се обърна изцяло напред. От лявата й страна се намираше Европа, от дясната - Азия. Босфорът беше тясната разделителна ивица между двете огромни земни маси. Тук търговията е процъфтявала хилядолетия наред. Сградите и от двете й страни очевидно носеха печата на модерността - нашарени с радиоантени и сателитни телевизионни приемници - по оживените улици навсякъде наоколо бибипкаха клаксони, но Емили почувства, че Истанбул притежава нещо, което надхвърля границите на времето. Един град, побрал два континента, център на две велики империи, а сега - на Република Турция. Макар днес политическата столица да се нарича Анкара, Истанбул беше и завинаги щеше да си остане сърцето на Турция.
От лявата страна на полезрението й започна да се очертава силуетът на двореца Долмабахче - гледка, която не можеше да бъде по-различна от тази на великия дворен Топкапъ.
Емили разгърна брошурката, която й бе дал продавачът на билети, решена да попие възможно повече основна информация, за да се подготви за предстоящото търсене.
Долмабахче е заел мястото на Топкапъ като имперска резиденция през 1856 година, когато султан Абдул Меджид пожелал да създаде на владетелите на империята дом, който да прилича на тези на европейските монарси. Желанията му са изпълнени с построяването на огромен комплекс, н който се смесват архитектурни стилове от цялата история на Европа: барок, неокласика, рококо - всичко, освен традиционната османска архитектура. Идентичността на Долмабахче като дворец на султаните е трябвало да се изяви чрез обзавеждането, а не чрез неговите стени.
Докато наблюдаваше как палатът се очертава все по-ясно пред очите й, Емили осъзна, че по някакъв странен начин наистина е постигнал желаното впечатление за европейски вид. Приличаше на странна смесица от Версай, Бъкингамския дворец и величествения дом на виден италиански благородник. Не можеше да не си помисли, че Майкъл щеше да го сметне за истински кошмар от архитектурна гледна точка - смесица от влияния, които не оставяха място за отличителен стил. Но определено беше впечатляващ. „Дори може да се каже „зашеметяващ“ - помисли си Емили.
Отвътре, продължаваше брошурата й, Долмабахче е обзаведен според традиционното османско разделение на обществена част и харем, или покоите на семейството, което Емили бе видяла в Топкапъ. Но всичко в интериора е осъществено в огромен мащаб и така, че да кара посетителите да занемеят. Кристалното стълбище и централният полилей идеално демонстрират тази концепция. Наименованието на стълбището е поради факта, че перилата му са изработени от солиден кристал „Бакара“, а полилеят, подарен на султана от кралица Виктория, от създаването си досега остава най-големият в света: тежи четири тона и половина и на него светят седемстотин и петдесет лампи Всички предмети в двореца са позлатени, обсипани със скъпоценни камъни, щамповани или изрисувани, което ги прави безценни; всяка гледка е изумителна.
Емили не се изненада да прочете, че в Долмабахче се влиза само с група и екскурзовод. Не се допуска свободното обикаляне, с което се бе заела в Топкапъ.
„Добре, че идвам, докато е затворено“ - помисли си. Да се изплъзне от лекция и да се промъкне в празен дворец, й се струваше не толкова проблематично, колкото да се изплъзне от група и да се крие от другите.
Дворецът също е музей, макар да е останал политическа сграда дори през управлението на новата държава Турция. Значимостта му за турската история е свързана основно с факта, че някога е бил резиденция на Мустафа Кемал Ататюрк, основател и пръв президент на модерна Турция, в края на живота му. Гражданите на Турция и турската държава боготворят основателя си по начин, който надхвърля всичко, което американците можеха да изпитват към Джордж Вашингтон и към бащите основатели. Стаята, в която е починал Ататюрк в Долмабахче, е превърната в паметник, светилище, и е едно от най- посещаваните места при обиколката на двореца.