Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Не, това е неубедително — възрази Карен. — Нали и детето е било при похитителя. Можел, е да представи доказателства, че Адам е жив. Нали не се опитваш да ме убедиш, че Броуди Грант би отказал да плати откупа, ако не види доказателства, че и Кат е жива?
— Не… би платил, независимо от това дали Кат е била жива или мъртва — смръщи се Лосън. — Не се бях замислял за това. Права си. Не е логично.
— Разбира се, ако похитителят не е бил Синклер, може да не се е налагало тя да умре — погледът на Карен се зарея в пространството, докато тя се опитваше да си изясни идеята. — Може да е бил непознат човек. Може тя да не е била в състояние да го идентифицира. Може смъртта й да е била резултат на нещастна случайност?
Лосън наклони глава на една страна и я загледа замислено. Карен имаше чувството, че преценява дали е подходяща за определена цел. После побарабани с пръсти по ожулената маса.
— Възможно е Синклер да е бил похитителят, Карен. Но не той да е убиецът. Разбираш ли, има и още нещо, което не фигурираше в докладите.
Сряда, 23 януари 1985
Нютън ъв Уиймс
Напрежението беше убийствено. Масивният силует на Лейдис Рок се издигаше на фона на звездното небе и не позволяваше да се вижда брегът зад скалата. Студът хапеше носа и ушите на Лосън, както и тънката ивица гола кожа между ръкавиците и ръкавите на пуловера му. Във въздуха се носеше остър мирис на въглищен дим и солена вода. В тази безветрена нощ само слабият плисък и шепот на вълните напомняше за близостта на морето. Светлината на намаляващата луна стигаше само колкото той да може да види обтегнатото от напрежение лице на Броуди Грант, застанал само на няколко ярда от него, точно пред дърветата, в които се криеше самият Лосън. В едната си ръка Грант държеше сака с парите, диамантите и проследяващите устройства, с другата бе стиснал здраво жена си за лакътя. Лосън предположи, че хватката му трябва да е болезнена като стискане с клещи и изпита задоволство, че не му се налага да я изпита на собствения си лакът. Мери Макленън Грант беше свела глава, лицето й се губеше в сенките. Лосън предположи, че тя трепери под коженото си палто, но не от студ.
Не можеше да види разположените под дърветата половин дузина мъже. Толкова по-добре. Щом той не можеше да ги види, значи нямаше да ги видят и похитителите. Беше избирал хората един по един, насочвайки се към онези, които според него бяха едновременно смели и съобразителни, две качества, които се съчетаваха у подчинените му много по-рядко, отколкото му бе приятно да признае. Двама от тях бяха с готови за стрелба оръжия — единият с пистолет, другият, разположил се на върха на скалата, с автомат, и двамата разполагаха с уреди за нощно виждане. Беше им наредено да не стрелят, освен ако не получат заповед лично от него. Лосън искрено се надяваше, че присъствието им тук ще се окаже само излишна предпазна мярка.
Беше успял да отклони от преките им задължения неколцина от униформените полицаи, изпращайки ги да охраняват изходите на мините. Колегите им се подразниха от прехвърлянето им под друго командване, толкова повече, че Лосън нямаше как да обясни временното им преминаване към неговия отдел, което можеше да се приеме като повишение. Тези призовани допълнително полицаи бяха разположени в каменистата местност от двете страни на гората — най-близките точки до мястото на срещата, на които биха могли да паркират превозни средства. Всички те би трябвало да бъдат в състояние да предотвратят бягството на похитителите в случай, че Лосън и преките му подчинени объркат нещо при предаването на парите.
Което бе повече от възможно. Цялата организация беше истински кошмар. Беше се опитал да убеди Грант да откаже, да настоява да определят друго място за предаване на откупа. Всичко друго, но не и проклетият морски бряг посред нощ. Усилията му бяха обречени на неуспех. Грант приемаше Лосън и хората му като своя частна служба за сигурност. Държеше се така, като че ли им оказваше чест, допускайки ги тук в разрез с изричните изисквания на хората, които бяха отвлекли дъщеря му и внука му. Въпреки онова, което бе казал за екипа на застрахователите, той като че ли не осъзнаваше колко много неща могат да се объркат. Дори мисълта за това му се струваше непоносима.
Лосън погледна крадешком фосфоресциращия циферблат на часовника си. Оставаха още три минути. Беше толкова тихо — той бе очаквал да чуе шума на двигателя на колата им в далечината. Но пренасянето на звуците на открито винаги беше непредсказуемо. Беше забелязал, когато премина по-рано по тази пътека, оглеждайки местността, че Лейдис Рок изпълнява функцията на звукозащитна бариера, изолирайки шума на морето не по-зле от тапи за уши. Един бог знаеше как се пренасяше шумът на наближаващо превозно средство в тази гориста местност.