Владение на мрака

Той отклони поглед. Пръстите му ту се свиваха, ту се разпускаха.

— Още ли се занимаваш със студени досиета? — по тона му пролича, че е склонен да отстъпи, но усилието, което му бе струвало това, като че ли изсмука енергията му.

— Сега аз ръководя отдела. Робин Макленън се пенсионира — Карен се постара да говори с равен тон и лицето й да остане безизразно.

Лосън се вгледа над рамото й в равната стена зад нея.

— Бях добро ченге. Не съм оставил много недовършени случаи, в които да се ровите като лешояди — каза той.

Карен го изгледа изпитателно. Беше убил трима души и се беше опитал да прехвърли вината другиму, а продължаваше да мисли за себе си като за добро ченге. Способността на престъпниците да се самозаблуждават никога не преставаше да я удивлява. Питаше се как е възможно той да седи тук с такова невъзмутимо изражение, след като бе нарушил толкова закони, бе произнесъл толкова лъжи, и бе разбил живота на толкова много хора.

— Приключил си успешно доста разследвания — беше единственото, което събра сили да каже в отговор. — Но аз попаднах на нещо, което ми прилича на нови доказателства по един от случаите, който си е останал неразкрит.

Изражението на Лосън не се промени, но тя долови събуждането на интереса му, когато той се поразмести леко на стола си.

— Катрина Макленън Грант — каза Лосън, позволявайки си да се ухили самодоволно. — За да дойдеш тук лично, трябва да става дума за убийство. А това беше единственото неразрешено убийство през периода, когато аз бях старши офицер в отдела.

— Дедуктивните ти способности не са пострадали — отбеляза Карен.

— Е, за какво става дума? Да не би най-сетне да сте попаднали на нещо, с което ще можете да притиснете онова копеле след толкова много години?

— Кое копеле имаш предвид?

— Бившето й гадже, разбира се… — посивялата кожа на лицето на Лосън се сбръчка, когато той се ровеше в паметта си за подробности. — Фъргъс Синклер. Лесничей. Беше го разкарала, не искаше да го признае за баща на детето си.

— Мислиш, че Фъргъс Синклер е отвлякъл нея и бебето? За какво му е било да го прави?

— За да се добере до детето си и да има достатъчно пари, за да живее в охолство с него — отвърна Лосън с такъв тон, като че ли обясняваше нещо очевидно на малко дете. — А после я е убил при предаването на откупа, за да не го натопи. Всички знаехме, че той го е извършил, просто не можехме да го докажем.

Карен се приведе напред.

— В досието по случая не се споменава нищо подобно — каза тя.