Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Внезапно Грант се затича напред, изминавайки няколко крачки, а ръката му се плъзна под палтото.
— По дяволите! — възкликна той, после повиши глас. — Искам да ми върнете внука — незабавно. — Извади ръка изпод палтото и на ярката светлина се видя ясно матово проблясващият автоматичен пистолет. — Никой да не мърда. Имам пистолет и няма да се поколебая да стрелям. Донесете незабавно Адам.
По-късно Лосън винаги щеше да се чуди как е възможно Броуди Макленън Грант да обединява в себе си толкова много изтъркани клишета. Но единственото, което почувства в онзи момент, беше тежестта на неизбежната катастрофа. Времето сякаш затече по-бавно. Той се затича към Грант, докато магнатът вдигаше пистолета в две ръце, готов да стреля. Но още преди Лосън да направи две крачки, светлината изгасна и той остана напълно безпомощен в мрака. Видя как дулото на пистолет просветна до него, чу изстрел, долови мирис на барут. После същото се повтори, само че този път в далечината. Лосън се препъна в паднал клон и се просна по лице на земята. Чу се писък. После плач на дете. И някакъв писклив глас, който непрекъснато повтаряше „Да го…“. След малко Лосън осъзна, че това е собственият му глас.
Отекна трети изстрел, този път откъм гората. Лосън се опита да се изправи, но глезенът му бе пронизан от остра болка. Той се търкулна на една страна, измъквайки с усилие фенера и радиостанцията.
— Не стреляйте! — кресна той в радиостанцията. — Не стреляйте, това е заповед!
Още докато говореше, видя как лъчите на фенери започват да опипват местността, а хората му се тълпят в основата на Лейдис Рок.
— Имат шибана лодка! — изкрещя някой. После се чу рев на двигател, който заглуши плисъка на вълните. За миг Лосън притвори очи. Какъв провал! Трябваше да настоява по-енергично пред Грант да откаже да предаде парите тук. Цялата операция беше обречена от самото начало. Питаше се какво са успели да вземат със себе си при бягството. Детето със сигурност, а може би и парите. А може би и дъщерята.
Но той грешеше в предположението си за Катрина Макленън Гарант. Истината беше ужасно, ужасяващо различна.
Понеделник, 2 юли 2007
Питърхед
— Броуди Макленън Грант е имал пистолет? — гласът на Карен се извиси почти до писък. — Той е стрелял? И вие не сте включили това в доклада?
— Нямах избор. А пък и по онова време това изглеждаше като добра идея — каза Лосън с циничния тон на човек, цитиращ началниците си.
— Добра идея ли? Тази нощ е загинала Кат Грант. В какъв смисъл това би могло да бъде добра идея? — Карен не вярваше на ушите си. Представата за такова пренебрежение към правилата й беше напълно чужда.
Лосън въздъхна.
— Светът се промени, Карен. Навремето нямаше независими комисии, които да разглеждат оплакванията срещу полицията. Нашата работа не беше подлагана на такъв постоянен и критичен контрол, както вашата сега.
— Очевидно — каза тя сухо, припомняйки си защо той се беше озовал тук. — И все пак — успели сте да прикриете факта, че цивилен е стрелял посред провежданата полицейска операция? Да, няма съмнение, че парите решават доста неща.
Лосън поклати нетърпеливо глава.
— Нещата не опираха само до парите, Карен. Началникът на полицията мислеше и за публичния ни образ. Единствената дъщеря на Грант беше мъртва. Внукът му беше изчезнал. В очите на обществеността той беше жертва. Ако се бяхме опитали да го обвиним за ползване на огнестрелно оръжие, това би изглеждало като дребнава отмъстителност — не можем да заловим истинските престъпници, затова ще притиснем теб — нещо в този смисъл. Всеобщото мнение бе, че няма да помогнем никому с разкриването на факта, че Грант е бил въоръжен.
— Възможно ли е изстрелът на Грант да е убил Кат? — попита Карен и подпря ръце на масата, издавайки глава напред като нападател при игра на ръгби.
Лосън се размърда на стола си, накланяйки се на една страна.
— Беше простреляна в гърба. Прецени сама.
Карен се облегна на стола си — отговорът, до който можеше да стигне сама, не й харесваше, но знаеше, че няма да узнае нищо повече от човека срещу себе си.
— Действали сте като някакви шибани каубои в доброто старо време, а? — В тона й нямаше и следа от възхищение.
— Вършехме си работата — отвърна Лосън. — Обществеността получаваше онова, от което се нуждаеше.
— Очевидно обществеността не е била наясно и с половината от онова, което се е случвало — Карен въздъхна. — Следователно имаме три изстрела, само два, от които са споменати в доклада?