Владение на мрака

После Грант го отведе в някакъв лъскав мъжки клуб в Единбург и му поръча голямо уиски въпреки настояването на Лосън, че не може да пие, докато е на работа. Когато сервитьорът постави питието пред него, той не го докосна и зачака Грант да каже онова, което си беше наумил. Лосън беше достатъчно разумен, за да знае, че точно при това разследване не е необходимо да изтъква кому е поверено то.

— Знаете ли, имам застраховка за отвличане — беше казал направо Грант.

На Лосън му се прииска да попита как функционира такава застраховка, но не искаше да се представя като провинциален дръвник, който не разбира от работата си.

— Разговаряхте ли с тях?

— Още не — Грант завъртя в ръка чашата с малцово уиски. Тежката спиртна миризма се надигна като облак и Лосън почувства как от нея започва да му се повдига.

— Мога ли да попитам защо?

Грант извади пура и се зае със сложната процедура по подрязването и паленето й.

— Нали знаете как е. Те ще искат да присъстват на предаването на откупа. Тогава вече всичко ще се върти около застрахователната стойност на откупа.

— А това проблем ли е? — Лосън донякъде се чувстваше не в свои води. Отпи глътка от уискито и едва не го изплю. На вкус то наподобяваше на сиропа за кашлица, в чиито качества се кълнеше баба му. Нямаше нищо общо с обичайната чашка „Феймъс Грауз“, на която той имаше обичая да се наслаждава пред камината в дома си.

— Безпокоя се, че нещата ще излязат от контрол. Похитителите имат двама заложници. Кой би могъл да каже на какво са способни, ако надушат, че сме скроили нещо? — Той запали пурата си и присви очи, взирайки се в Лосън през дима. — Интересува ме чувствате ли увереност, че сте в състояние да доведете тази операция до успешен край. Налага ли се да рискувам, включвайки външни лица? Или вие ще успеете да ми върнете дъщерята и внука?