Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че не се споменава — Лосън се изсмя ниско, гърлено. — Господи, Карен, да не мислиш, че сме били идиоти по онова време?
— Не е било необходимо да разкривате предположенията си пред адвокатите на разпитваните през 1985 г. — изтъкна тя. — Но не съществуват оперативни съображения, които биха ви попречили да оставите някакво упътване за хората, които биха се заели със случая след вас.
— Въпреки това не оставихме черно на бяло нищо, което не бихме могли да подкрепим с доказателства.
— Разбираемо. Но в досието няма нищо, от което да личи, че изобщо сте му обърнали някакво внимание. Няма записки на показания, няма записи от разговори, никакви коментари. Единственото споменаване на Синклер в досието е в показанията на лейди Грант, която казва, че според нея той е баща на детето на Катрина, но че дъщеря й нито веднъж не е потвърдила това.
Лосън извърна очи.
— Броуди Макленън Грант е човек, който разполага с много власт. Всички, чак до началника на полицията, се споразумяхме в досието по случая да не се вписва нищо, което да не може да бъде подкрепено от сто и десетпроцентово сигурни доказателства. — Той се покашля. — Макар според нас Синклер да беше очевидният заподозрян, не ни се искаше да подписваме смъртната му присъда.
Карен зяпна, после затвори уста и отвори широко очи.
— Мислели сте, че Броуди Грант ще нареди да убият Синклер?
— Нямате представа какви страдания изживя той след смъртта на Катрина. Не бих твърдял, че е невъзможно да вземе такова решение.
Той стисна здраво устни и я загледа предизвикателно.
Беше приела Броуди Грант като суров, решителен човек. Но и през ум не й бе минавало, че той би бил способен да поръча смъртта на друг човек.
— Преценката ви е била погрешна — каза тя. — Не е имало никаква опасност за Синклер. Грант не вярва, че е способен да извърши такова нещо.
Лосън изпръхтя презрително.
— Може би говори така сега. Но навремето омразата му към онова момче беше просто осезаема.
— И вие проучихте внимателно Синклер?
Лосън кимна.
— Струваше ни се обещаващ. Нямаше алиби. Работеше в чужбина, струва ми се, в Австрия. Като управител на имение — за това беше учил. — Той отново се смръщи и почеса гладко избръснатата си брадичка. Първоначално заговори бавно, после, докато спомените му се избистряха думите му се заредиха все по-забързано. — Изпратихме наши хора да разговарят с него. Не намериха нищо, което да доказва невинността му. По времето, което ни интересуваше — периодът, в който се бе състояло отвличането, бяха изпратени исканията за откуп, откупът беше предаден и похитителите избягаха — той не е бил на работа, бил е в отпуск. После разговаряхме с един човек от колежа по изкуствата, и той каза, че плакатът бил изпълнен в стил, наподобяващ немските експресионисти — а това даваше донякъде връзка с местоживеенето му.
Лосън сви рамене.
— Но Синклер твърдеше, че заминал да кара ски и се местел от един курорт в друг. Спял в лендроувъра си, за да пести пари. Представи карти за ски лифтове на всички дати, които ни интересуваха — плащането за тях беше извършено в брой. Не можехме да докажем, че не е бил на местата, където твърдеше, че е бил. И което бе по-важно, не можехме да докажем, че е бил по местата, където ние мислехме, че е бил. Това беше единствената ни следа, и тя не ни отведе до никъде.
Понеделник, 21 януари 1985
Къркалди
Лосън отново се зае да прелиства папката, като че ли се надяваше да открие в нея нещо, което е пропуснал преди. Тя все още беше унизително тънка. Без да вдига глава, той подвикна към другия край на офиса, където беше детектив Пит Рени.
— Още ли няма новини от огледа на местопрестъплението?
— Току-що говорих с хората, които се занимават с това. Казаха, че работят колкото е възможно по-бързо, но не проявиха особен оптимизъм. Според тях по всичко личало, че си имаме работа с хора, които са прекалено хитри, за да оставят следи.
Рени говореше напрегнато, като че ли се оправдаваше — сякаш подозираше, че по някакъв начин вината за това ще бъде прехвърлена на него.
— Безполезни дръвници — измърмори Лосън. След първия проблясък на възбуда, породен от второто послание на похитителите, денят бе изпълнен със събития, пораждащи нарастващо раздразнение. Трябваше да отиде с Грант до банката, където имаха труден разговор с един от високостоящите служители, който бе обявил надменно, че политиката на банката изключва сътрудничество с похитители. При това го каза преди който и да било от тях да спомене нещо за причината, стояща зад искането на Грант. Наложи се да стигнат до директора на банката, преди да успеят да постигнат някакъв напредък.