Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
Езикът й се плъзна бавно и спокойно по извивката, вкусвайки гъстата влага. Беше доволна да осъзнае, че има чист, земен вкус.
— По дяволите. Елизабет — това силно, първично ръмжене излезе миг преди Даш да притисне пръста си между устните й, позволявайки й да изсмуче остатъка от собствените й сокове. Не беше неприятно, беше възбуждащо да вкуси себе си, да види как очите на мъжа потъмняват, да зърне гладния блясък на почти лудо отчаяние, докато той я гледа.
Даш облиза собствените си устни, сякаш завиждаше, че Елизабет е вкусила сладката влага, а той не. Раменете му се сведоха, високото му тяло сега бе отпуснато на пода в седнало положение, сложи ръце на двете й бедра и наведе глава, за да опита гладката й плът.
Първото бавно облизване между закръглените, подути устни на женствеността й накараха младата жена да се стегне от бурната наслада. Искрящите пламъци на пулсиращото усещане се извиха и рикошираха през тялото й със скоростта на светлината, а бедрата й потръпваха неволно.
— Даш — Елизабет простена името му, пръстите й се впиха в косата му. Жадуваше за по-силно докосване, искаше той да я изяде с целия глад, който усещаше да вибрира в тялото му.
— Ммм — промърмори Даш срещу клитора й, докато езикът му правеше бавни, възхитителни движения около напрегнатата пъпка.
Облиза и проучи пулсиращото възелче, докосваше го с леки, влажни ласки, които караха Елизабет да се притиска към него, пръстите й да се стягат в косата му, а тялото й да гори от желанието, пронизващо плътта й.
— Не мога да го понеса — извика тя, завладяна от нежността, която Даш показваше с ненаситните си милувки.
— Трябва — простена той възбудено, дъхът му изгори влажната й вагина, докато се опитваше да оближе всяка капка от изливащия се сироп от тесния отвор. — Господи, Елизабет. Опияняваш ме. Мога да стоя между бедрата ти в продължение на дни и да преживявам единствено от нежния крем, който тече от теб.
Елизабет щеше да възрази на думите му. Щеше да го помоли да я обладае, ако той не бе избрал този момент да потопи един от широките си пръсти в стегнатите дълбини на вагината й.
Ханшът й се изви, а от устните й прозвуча приглушен стон при проникването. Даш вмъкна пръста си бавно, плъзна се покрай присвиващата се тъкан и отново го потопи в соковете й.
Елизабет издаде протестиращ вик, когато той се оттегли и тялото й трепна шокирано, когато пръстът му се плъзна по устните й. Лицето му се сведе по-ниско. Докато Елизабет поемаше собствения си вкус с уста, езикът на Даш се гмурна рязко в трептящата й вагина, а стонът му отекна в стаята.
Жената засмука пръста му в устата си. Езикът й го облиза отчаяно, докато неговият се движеше в тесните дълбини на вътрешността й.
Даш я вкусваше като човек, умиращ от глад, привличаше извиращата влага в устата си и се връщаше за още. Езикът му я обладаваше със силни горещи тласъци, докато разпалваше огнена буря в трептящия проход.
Елизабет щеше да изкрещи, но това означаваше, че ще трябва да пусне твърдия пръст от устата си. Ужасяваше се, че резките тласъци във вагината й ще спрат, ако го направи, така че се сдържа, устните й се стегнаха около него и тя експлодира бурно.
От гърлото й се откъсна приглушен вик, когато пръстът се изплъзна от устата й, езикът му се потапяше отново и отново в пулсиращата й вътрешност. Даш пъшкаше напрегнато, очевидно решен да поеме всяка капка крем от вагината й, преди да приключи.
Глава 26
Елизабет усещаше всяко чувствително нервно окончание във вагината си. Усещането бе станало толкова силно, че граничеше с мъчение, когато Даш отдръпна езика си и бързо се изправи отново на колене.
— Боже, трябва да те преместя на леглото — прошепна той, докато се взираше в нея. — Но ти си така дяволски възбуждаща, изтегната на този стол, напълно готова за мен, че искам да те гледам точно така, докато те чукам до полуда.
Елизабет дишаше тежко, очите й се насочиха към набъбналата му ерекция, пурпурната главичка беше силно възбудена и блестеше от предеякулационната течност. Даш повдигна коленете й и ги задържа, разтваряйки ги още по-широко.
— Елизабет — простена мъжът. — Докосни гърдите си.
— Какво? — тя поклати глава.
— Играй си със зърната си — произнесе той дрезгаво. — Искам да те гледам, да видя как си доставяш удоволствие, докато те обладавам. Позволи ми да видя как си играеш с красивите си гърди. Моля те.