Вълкът на Елизабет
- Автор: Лей Лора
- Серия: Breeds #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Вълкът на Елизабет». Краткое содержание книги:
Опасност кръжи около жената, белязана да бъде негова сродна душа… Кръв и смърт; предателство, граничещо с най-ужасяващите му кошмари. И все пак той ще я закриля — нея и всички, на които тя държи.
Той е създаден да убива и е обучен в това до съвършенство, но също така е и мъжът, обрекъл се с душа и тяло на тази жена — единственият, който притежава силата да спаси Елизабет и най-ценното в живота й.
Вълк единак. Самотник без дом и семейство, без някой, когото да нарече близък, докато едно невинно писмо не събужда… Вълкът на Елизабет.
— Какво? — дишането й вече беше неравно и тежко, докато се опитваше да си поеме дъх, за да се пребори с невероятната възбуда, която докосването му винаги караше да нараства вътре в нея.
— Това ме прави много гладен — призна Даш. — Кара ме да искам да те изям бавно и спокойно, да поема всяка капчица от сметаната ти в устата си и да накарам да потече още, докато ближа малкото ти котенце. Кара ме да искам да чуя вика ти, да те почувствам как трепериш и пулсираш, и изливаш сладките си сокове върху езика ми.
— Боже! Даш! — Елизабет почувства слабост и потръпна в очакване, когато той дръпна краищата на робата от тялото й.
— О, виж колко е красиво — погледът му се насочи към напрегнатите й гърди. — Толкова пълни и сладки, с най-красивите малки пъпки, почиващи върху тях. Искам да вкуся и хубавите ти гърди, Елизабет.
Главата й падна назад на стола, докато гледаше как лицето му се свежда. Дланите му уловиха заоблените хълмчета и ги повдигнаха към устата му, погледът му не изпускаше нейния, когато езикът му облиза бавно зърното.
— Даш! Искаш да ме измъчваш ли? — Елизабет стисна дръжките на стола отчаяно.
— Не, бейби. Ще те любя — той докосваше твърдото връхче със съблазнителни движения, наблюдавайки я внимателно. — Харесва ли ти, Елизабет? — попита Даш няколко секунди по-късно, когато устните му потъркаха другото хълмче и започнаха да го галят.
— Прекалено много — изрече задъхано жената.
Трябваше да го докосне. Трябваше да докосне тази гладка, твърда плът. Ръцете й се насочиха към раменете му, дланите й се плъзнаха по стягащите се мускули там, докато наблюдаваше как устните му се разтварят и поемат едно от отчаяните зърна в топлината на устата му.
Зъбите му одраскаха малката пъпка, езикът му я облиза, устата я засмука. Едно след друго, усещанията пронизваха утробата й и караха корема й да се присвива, докато тя се бореше за контрол. Можеше да усети как вагината й става по-влажна, а клиторът й се подува силно и мъчително.
— По дяволите, вкусът ти е толкова хубав — изръмжа Даш, премествайки се на другата гърда. Повтори действията си там, ръмжейки от удоволствие, звукът завибрира по чувствителното връхче. Ноктите й се забиха в кожата му.
Елизабет искаше да затвори очи, да се отдаде на усещанията, на дивата чувственост, която Даш призова вътре в нея, но той държеше погледа й. Очите му бяха настойчиви, блестящи от страст и глад, клепачите му бяха полуспуснати, а устните — подути от желанието, породено от собствените му действия върху зърната й.
Всяко докосване, всяка ласка на езика му, всяко всмукване в горещата му уста предизвикваше светкавица от удоволствие, което бе прекалено опустошително, за да може Елизабет да го понесе безмълвно. Тя скимтеше от копнежа, надигащ се в собственото й тяло. Даш можеше да й причинява неща, които никой мъж никога не бе успявал. Изобщо не бе подготвена за подобна остра вълна от възбуда и нужда, знаейки, че когато дойде оргазмът й, ще я откъсне от реалността и ще я захвърли в свят на такъв екстаз, от който се страхуваше, че един ден няма да може да се върне.
— Възхитително — изпъшка Даш, когато устните му се надигнаха от зърното и започнаха да обсипват заоблените хълмчета с леки, нежни целувки.
Нито една частица плът не остана недокосната.
— Ще ме убиеш — главата й се отметна на облегалката на стола, когато мъжът улови бедрата й и я придърпа напред.
— Не, бейби. Ще те любя — каза напевно Даш, гласът му, кадифен и тъмен, изпрати вълнички на удоволствие по тялото й. — И представа си нямаш колко ще се наслаждавам, докато го правя.
Повдигна краката й, разтвори ги широко, придърпа дупето й до ръба на стола и се взря между бедрата й с гладна съсредоточеност. Ръката му се плъзна по вътрешната страна на бедрото й, секунди преди да обхване женствеността й, пръстът му се придвижи към тясната цепнатина и се потопи в хлъзгавите сокове. Тогава очите му се надигнаха към нея.
— Опитай — прошепна той. — Разбери защо ми е толкова трудно да държа устата си далеч от сочното ти котенце, без значение колко опасно е положението.
Елизабет ахна шокирано, когато Даш намаза гъстата влага по долната й устна, погледът му гореше от такава огнена страст, че дъхът й почти секна.
— Опитай — подкани я отново.
Езикът й се подаде. Мъжът направи гримаса от почти болезнено удоволствие, което само я насърчи още повече. Обичаше този израз по суровото му лице, интензивността на възбудата, почти болезненото желание.