Портретът на един шпионин

- За колко?

- Ама че въпрос!

- На твое място бих потърсил начин да разваля сделката.

- Че защо?

- Погледни рисунъка. Обърни внимание на стила. Оставил си картина на самия Тициан да се изплъзне през пръстите ти. Засрами се, Оливър!

Оливър не го направил. Но броени минути елед разговора вдигнал телефона и се свързал със свой близък познат от Британския музей, който бил забравил повече информация за Тициан, отколкото повечето историци на изкуството някога ще възприемат. Той възможно най-бързо дошъл в Сейнт Джеймс и когато приключил с огледа на картината, имал вида на единствен оцелял от корабокрушение.

- Оливър! Как можа?

- Толкова ли е очевидно, че е на Тициан?

- Бих заложил репутацията си.

- Ти поне имаш такава. Моята отива в тоалетната, ако това се разчуе.

- Имаш само един изход.

- Какъв?

- Обади се на господин Абас и му кажи, че банката е отхвърлила чека му.

Не си мислете, че тази идея вече не била минавала през ума на Оливър. Следващите две денонощия той прекарал в опити да измисли правна и морално приемлива възможност, за да развали сделката. Като не успял да намери такъв вариант, той се обадил на господин Абас и го уведомил, че „Оникс Иноватив Кепитъл“ вече са горд собственик на картина на Тициан. Димбълби предложил да им бъде посредник при евентуална продажба на творбата, надявайки се най-малкото да получи солидна комисиона. Абас обаче му се обадил на следващия ден, за да му каже, че ОИК възнамеряват да действат по друг начин. „Отърваха се от мен много любезно - покрусено продължаваше разказа си Оливър. - Драго ни беше да правим бизнес с вас, господин Димбълби, Да обядваме заедно другия път, когато дойдете в Цюрих, господин Димбълби? И между другото, господин Димбълби, момчетата от „Кристис“ ще ви навестят до час.“

Момчетата от „Кристис“ се появили неочаквано - като професионални похитители, и отнесли картината към Кинг Стрийт, където тя била щателно изследвана от плеяда експерти по Тициан, дошли от цял свят. Всички потвърдили онова, което вече било ясно, но никой от тях не нарушил споразумението за конфиденциалност, което от „Кристис“ ги принудили да подпишат в замяна на щедро възнаграждение. Дори обикновено приказливият Оливър бе съумял да си държи устата затворена чак докато от „Кристис“ не оповестили цената. Но пък Оливър разполагаше с добро основание да си мълчи: именно той беше глупакът, изпуснал творба на самия Тициан.

Даже Димбълби обаче намираше нещо забавно в суматохата, която настъпи след оповестяването на цената. И защо не? До този момент зимата се бе оказала доста ужасна - строгите антикризисни мерки, приети от правителството, студеното време, а и тези атентати. Оливър бе щастлив, че има поне едно нещо, което може да разведри настроението му. Пък дори да му се налагаше да се прави на шут в „Грийнс“. Той си знаеше ролята добре. Беше я играл вече множество пъти. И винаги с голям успех.