Звездни асове

Дванадесетимата пехотинци навлязоха в неприветливия свят на космическата платформа. Зак знаеше историята на това място. Някога тук се бе помещавал производствен комплекс, доставящ резервни части за кораби от Седми флот. След авария в главния реактор обаче, повечето структури на платформата са пострадали непоправимо и сега тя можеше да служи единствено като тренировъчен полигон. На нея все пак функционираше малък реактор, поддържащ изкуствената гравитация и позиционирането на платформата.

С напредване към вътрешността, картината все повече наподобяваше разрушен от война индустриален град. Зак и останалите за първи път се озоваваха в подобна обстановка. От някогашните фабрики, цехове и хангари сега се издигаха назъбени стени без покриви, изкривени арматури или самотни колони отдавна не поддържащи нищо. Старите пътища, по които в миналото е преминавала транспортна техника, сега стояха затрупани от отломки и напредването пеша се оказа трудна задача.

Зак не щадеше отряда си. Избираше най-прекия път до целта, с оглед да стигнат възможно най-бързо. Разполагаше с подробна електронна карта на платформата и можеше да избере маршрут, заобикалящ някои от най-сериозните препятствия, но вярваше в силите на отбора си и искаше на всяка цена да стигне пръв до предмета. Колкото повече мислеше, толкова повече в него се затвърждаваше предположението, че вероятно Дунавци ги превъзхождат по численост. Ако това се окажеше вярно и противниковият отбор стигнеше пръв до предмета, те просто щяха да оставят по-голямата част от войниците си да охраняват позиции, блокирайки взвода на Зак, докато другата част от отбора им щеше да се придвижи необезпокоявано до корабите и да отлети заедно с предмета. Останалите момчета от взвода сякаш също съзнаваха това и изобщо не се оплакваха от трудния терен или бързото темпо. Не след дълго сигналът се засили. Намираха се съвсем близо до предмета.

— Трябва да е там вътре! — съобщи Зак, сочейки останките от може би най-масивната и запазена постройка. Някога вероятно бе изпълнявала функциите на фабрика, но сега половината стени и тавана липсваха. Останалото представляваше много сложен терен от коридори и руини.

— Мисля, че сме пристигнали първи — обади се Малик Лефер, вторият в командването на взвода след Зак.

— Възможно е отборът на „Дунав“ да се е забавил повече, докато са се борили с противовъздушната отбрана. Да взимаме предмета и да се омитаме! — предложи Зак и всички се насочиха към вътрешността на фабриката. Сега вече напредваха бавно, тъй като навлизаха в зоната, където имаше много голяма вероятност да се натъкнат на своите противници. Ето защо проверяваха с насочена цев всеки ъгъл и всеки коридор.

Сигналът на предмета ставаше все по-силен. Те се приближаваха. Не след дълго достигнаха до просторно помещение. В тавана зееше огромна празнина и светлината се процеждаше, осветявайки метална маса, на която се намираше предмета — много, много стар преносим компютър, може би един от първите модели от края на двадесети век. Архаичният лаптоп свиреше някаква смешна осембитова мелодийка, а на екрана светеше зелен надпис: „Много ценна информация“.