Царицата на Палмира [Танцът на боговете]

Клавдия се съгласи с усмивка.

— Какво мислиш за него? – попита тя.

— За него?

— За Аврелиан. За военачалник Аврелиан…

— О!

Улпия отново се изчерви. Но не толкова свенливо, както когато ставаше дума за голия и намазан с крем актьор.

— Моят баща го обичаше много. Обичаше го, но мисля, че повече му се възхищаваше. Чувала съм го да казва, че през целия си живот не е виждал по-добър воин на Рим. Точно преди да умре, когато научи, че императорът посочва Аврелиан за наследник, направи големи приношения на боговете за благодарност.

Лицето на Улпия вече изобщо не беше детинско, а напротив, мъдро и малко остаряло, сякаш беше попило някои от израженията на своя баща.

— А ти, Улпия – каза Клавдия, – какво мислиш ти за него?

Трябваше да слязат много стъпала, преди да дойде отговорът – прошепнат и пропит с вълнение.

— Аз смятам, че той е като онези герои, които се рисуват по стените. Това ще ти се стори глупаво, на теб, която си му сестра, но аз не мога да мисля за него като за обикновено човешко същество.

Клавдия се поколеба, раздвоена между смеха и смущението.

— Може би си права. Моята майка… Това е тайна, която за сега не бива да разкриваш на никого, иначе Аврелиан ще полудее от ярост.

Улпия я погледна с признателни и възбудени очи.

— Можеш да ми го кажеш, аз мога да пазя тайни – прошепна тя.

— Моята майка твърди, че той един ден ще стане император. И то благодарение на жена. Велик август, не някой като тези марионетки, които правят всичко възможно, за да ги издигнат, и изчезват на следващия сезон.

— Досещах се – прошепна Улпия убедено. – Това се отгатва още като го види човек.

Клавдия кимна в знак на съгласие и изследвайки лицето на Улпия, лесно отгатна по него следи от зараждащата се мечта. Тя се засмя подчертано иронично, за да разруши магията.

— А относно човешката му страна? Харесва ли ти?

— О!

— Лицето му, тялото му… И той е направен от плът и кръв, като всички мъже.

Тя се опита да въвлече Улпия в насмешката си, но видя само една силно изчервена физиономия.

— Хайде, Улпия, не се прави на дете. Ние сме жени. Ти си жена. И то красива, трябва да кажа. Повече, отколкото осъзнаваш. А ние, жените, ние винаги имаме мнение по отношение на външния вид на мъжете. Аврелиан също е мъж, мога да те уверя в това.

— Но какво всъщност искаш?

— Какво ще кажеш да се омъжиш за него, Улпия?

Улпия ококори очи. Детски поглед, детинско удивление.

Клавдия се усмихна. Нямаше никакво съмнение, че младата и невинна Улпия с удоволствие би се омъжила за герой.