Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Четвърти въпрос. Пришълците са решили, че трябва да бъдем премахнати, а в същото време са уверени в своята разгромяваща победа при една галактическа по мащабите си война. Тогава защо ни смятат за заплаха? Не знаем къде и как да отвърнем на удара, нито пък сме научили каквото и да било за цивилизацията им, за да я съсипем както те могат да сторят с нашата. Значи все пак сме способни да им попречим в нещо особено важно за тях. В момента единствената пресечна точка на интересите ни е Диамантът на Уордън. Очевидно се боят, че бихме могли да го унищожим, което за тях е недопустим вариант. Само затова са одобрили плановете на Крийгън. Вижда се, че съществуването на тази звездна система е от жизнено значение за цялата им раса.
Алтаварите също като нас би трябвало да имат три основни потребности — храна, подслон, продължение на рода.
Няма защо да се занимаваме с храната. За нуждите на междузвездна цивилизация количествата храни, които четирите планети могат да осигурят, са нищожни. Но щом тя е овладяла превръщането на енергията в материална субстанция, едва ли ще остане гладна.
Подслон — по-сериозна вероятност, която се налага да обмислим. Четирите свята са били тераформирани и стабилизирани, значи явно са предназначени за заселване. Те не биха могли обаче да поддържат значително население и едва ли заслужават война между две раси, за да бъдат опазени. И в тази хипотеза не откриваме задоволително обяснение.
Остава възпроизводството. Ако предположим, че бранят малките си, поведението и нагласата им стават напълно обясними. Всичко научено досега показва, че тяхното мислене се отличава коренно от нашето, биологията също. Няма никаква причина да смятаме, че и начинът им на размножаване притежава дори далечна прилика с нашия. Ако допуснем, че са превърнали Диаманта в свой център за възпроизводство, стигаме до извода, че се размножават твърде рядко или извънредно бавно. Щом е така, значи и живеят невероятно дълго, поне според собствените ни представи. А тъй като са им необходими цели четири планети, очевидно броят на техните яйца или зародиши е огромен. В такъв случай не е невъзможно микробите на Уордън да са защитно приспособление, поддържащо оптимални условия за зародишите и опазващо ги от някои опасности. Последните вероятно се намират дълбоко под повърхността на планетите. А фактът, че само на замръзналата Медуза има геотермална активност, подсказва — необходимо им е регулиране на температурата.
Пети въпрос. Не бива да пропускаме хипотезата, че световете на Диаманта са предназначени не просто за появата на следващото поколение, а и за грижливо контролирана среда, в която малките да се заселят. Картината е направо приказна — колонизират планетите, като първо ги тераформират, после поставят в тях зародишите, които след раждането или излюпването си се превръщат в идеално приспособеното население на тези светове, свързано чрез микробите с компютъра, за да го научи той на всичко необходимо. Признавам, че тук липсва някакъв съществен елемент, защото иначе трябва да предположа, че космическите полети, тераформирането и компютрите са задължителни за възпроизводството на алтаварите. Дори представата за подобна цивилизация изглежда нелепо — как изобщо в такъв случай тя се е появила и развила?
Разбира се, ако тяхната цивилизация е много по-стара от нашата, проблемът — поне отчасти — изчезва. В края на краищата и хората вече се раждат в технологично съвършените лаборатории за генно инженерство по световете на Конфедерацията… Но ако някоя раса научи за това, без да се е запознала с «естественото» ни възпроизводство по границата и в Диаманта, както и без да знае нищо за историята ни, ще се изправи пред почти същата загадка. Затова е ясно, че алтаварите не повтарят начина за продължение на рода, наложен им някога от природата, а го правят както на тях повече им допада — по-лесно, по-достойно или каквото още ви хрумне като мотив.