Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
Обобщение. Пришълците са създали обитаемите планети в Диаманта като инкубатор и дом за своето ново поколение. Те се размножават бавно и живеят дълго. Не могат да се оттеглят или отстъпят, без да изоставят малките си. Макар да се съмнявам, че Диамантът е единственият им размножителен център, вероятно загубата му за тях е равносилна на геноцид срещу расата им.
Когато са се появили хората, алтаварите са използвали поддържащия механизъм — микробите — заедно с планетарните компютри, за да разберат и оценят нашата цивилизация. Излюпване или раждане не е предстояло скоро, разполагали са с достатъчно време. А и ние им «помогнахме», като започнахме да изпращаме в Диаманта най-лукавите престъпници и най-покварените политици. Техните извратени стремежи оформиха обществата, възникнали на обитаемите планети. Затова сега представата на алтаварите за нас е, меко казано, отрицателна. Срокът за появата на новото поколение обаче е наближавал (макар че може да остава още десетилетие или дори повече, докато това се случи) и те са били принудени да вземат някакво окончателно решение. Не знам дали от обикновена жал или за да продължат научните си наблюдения са се свързали с Четиримата владетели, предлагайки да опазят поне населението на Диаманта. И в същото време са им разкрили, че смятат да унищожат хората от Конфедерацията, за да отстранят заплахата.
Крийгън, вече възкачил се до положението на Владетел на Лилит, явно е намерил друг изход. Но и той, и съучастниците му допуснали немалко грешки, затова сега алтаварите изглежда се чувстват притиснати в ъгъла. Смятат, че или трябва да се отърват от нас, или да рискуват собственото си бъдеще. Няма съмнение какво ще изберат. Познават силните и слабите ни страни, нашите кораби и въоръжението им, икономиката ни — всичко, за което врагът може само да мечтае, когато се готви за война. И изобщо не се тревожат за крайния резултат! Уверени са, че ще ни смажат, нещо повече — струва ми се твърде вероятно да нанесат първи унищожителния удар, след като се уверят, че подривните действия, започнати от Четиримата владетели, са ни навредили и отслабили. Мисля, че само седмици или даже броени дни ни делят от тотална война, която ще заличи почти напълно човечеството, или пък и двете цивилизации.
Заключения и препоръки. Убеден съм, че пришълците не само са в състояние да ни победят, но и преди са надделявали в поне една подобна война. Иначе не мога да си обясня тяхната самонадеяност. Разбира се, ние ще оцелеем като раса. Много сме, при това пръснати по хиляди планети из цялата галактика. Все пак ще ни сполетят страшни беди — връщане към първобитното варварство, разпадане на междузвездните връзки и гибелта на поне една трета от човечеството. Единственият ни отговор може да бъде отчаяна, може би дори самоубийтвена атака с всички сили за унищожаването на Диаманта на Уордън — това, от което алтаварите се боят най-много (както впрочем и аз). Такова нападение ще ги вбеси, понеже ще ги лиши от следващото им поколение. Но в същото време военните им сили ще останат почти непокътнати.
Може и да се заблуждавам; нищо чудно да не реагират изобщо така, както очаквам, но нека си представим какво бихме сторили ние на тяхно място! Да речем, че хората са в състояние да разгромят алтаварите, но в същото време те успеят да ни отнемат способността да се възпроизвеждаме. Това ще е нашият бавен и мъчителен край като разумна раса. Тогава сигурно бихме се впуснали да ги издирваме навсякъде, за да прочистим галактиката веднъж завинаги от тях. С друга думи, нападението срещу Диаманта може да означава тотален геноцид срещу човечеството.
За мен е очевидно това, което се опитвам да ви внуша — не можем да победим в тази война! Ако откажете да приемете подобен неумолим факт, ако отхвърлите моите доводи, предполагам, че и двете раси ще загинат. Ще се случи доскоро немислимото. Когато хората започнали да колонизират други звездни системи, от колективното им съзнание паднал огромен товар. Вече нямало да изчезнат безследно, каквото и да ги сполети на собствената им планета… А след като сме създали Конфедерацията, били сме напълно убедени, че окончателната гибел е абсолютно невъзможна. Колкото и звезди да избухват, помитайки планетите си, Човекът е щял да се съхрани.