![Гръмотевичния щит [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/5/grmotevichniya-shchit-bg-download.jpg)
Гръмотевичния щит [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Троя (Геммел) (bg) #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 9789547613072
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гръмотевичния щит [bg]». Краткое содержание книги:
Епична възстановка на мита за Троя, обединяваща историята и легендите. Кон Игълдън
— Ела — каза той. — Трябва да поговорим.
— Ние и сега говорехме.
— За такъв разговор ми трябва пиене — отвърна невъзмутимо русият мъж. Калиадес го последва до една малка маса, разположена до студена каменна стена. Банокъл поръча вино, напълни си чаша и я пресуши. — Да не си слънчасал, Калиадес?
— He разбирам за какво говориш.
— Мисля, че разбираш. Влюбен си в нея.
— Просто се тревожа за безопасността й.
— А свинските лайна миришат на жасмин! Аз я харесвам Калиадес, така че не ме разбирай погрешно. Тя има смелост и е сърцата. Струва ми се, че ако й беше в природата, би станала чудесна съпруга. Обаче не й е в природата. Знаеш не по-лошо и от мен, че тя търси тук жена.
Калиадес въздъхна.
— Не съм избрал да се влюбвам в нея — каза той. — Но избрах да я защитавам и обещах да се погрижа да стигне до любимата си в безопасност. И ще го направя, а после ще се разделим.
— Това обещание ли е?
Калиадес си наля чаша вино и отпи. Тишината се проточи.
— Така си и мислех — каза Банокъл. — И на какво се надяваш всъщност? Че любимата й ще я отблъсне? Че ще я прати право в ръцете ти? Че ти ще я освободиш от всичката й тъга? Не може да стане. Братята не правят това със сестрите си. А тя те възприема точно така. И ще те възприема така винаги.
— Зная това — отвърна Калиадес. — Зная, че всичко, което казваш, е истина и все пак… Зная още и, че има причина тя да се е появила в живота ми. Не мога да го обясня, Банокъл. Но ми е било писано да я срещна. Това е истина, която душата ми разбира.
Той се вгледа в бледите очи на приятеля си, но не видя подобно разбиране там. После Банокъл сви рамене и се усмихна.
— Направи каквото трябва, друже. Иди и се разходи под луната с жената, която обичаш. Аз ще намеря някоя, която не ме обича, и ще я бъхтя, докато не ми се изцъклят очите.
Напрежението между двамата се стопи и Калиадес се засмя.
— Това е добър план — каза той. — Прост и директен, с ясна цел. Надявам се да се придържаш към него.
— И защо не?
— Защото, когато се напиеш, имаш навика да си търсиш боя.
— Не и тази нощ — отвърна Банокъл. — Тази нощ е за вино и жени. Кълна ти се в това.
XIX
ЛЪК ЗА ОДИСЕЙ
Мнозина говореха за любовта си към Троя и се просълзяваха от красотата й. За Голямата Руж това беше просто каменен град, място, където да припечелиш сребърници и златни дрънкулки. Тя вярваше, че истината зад емоциите на мъжете е просто любов към богатството. Троя беше богата, а онези, които просперираха в пределите й, също забогатяваха. Дори и старият пекар, към чиято къща се бе отправила с изморена походка, носеше златни пръстени и имаше каляска, която да го развежда из града. Хлябовете и сладкишите му се купуваха от благородниците и се сервираха на пирове и събирания. Пекарят имаше шестима роби и ферма близо до града, която го снабдяваше с жито. Беше чудесен клиент. Ерекциите му бяха полумеки и винаги беше лесно да се справиш с тях, а благодарността му нямаше граници. В края на дългия ден Руж не желаеше да прекарва време с по-млади клиенти.
Тя вървеше тромаво из задните улички, а сребърниците, спечелени през деня, бяха надлежно нанизани на връв и скрити сред гънките на дългата й червена роба. Между всяка монета имаше тънко парче дърво, което не им позволяваше да дрънчат, докато се движеше. Улиците в долния град сега гъмжаха с джебчии и крадци, повечето от които работеха за Силфанос. И въпреки че си плащаше месечния налог, заедно с всички курви в района, все пак беше разумно да крие богатството си. В една кесия на кръста си носеше няколко медни монети в случай, че някой предприемчив обирджия реши да я нападне.
Денят беше успешен и ако пекарят не си плащаше в натура тя щеше да се прибере у дома и да поседи в малката си градина с кана вино. В кухнята си обаче нямаше храна, а и обичаше медните сладкиши, които той правеше.
Кръстът я болеше, докато ходеше, и беше гладна. Мисълта за сладкишите я накара да ускори крачка.
Мина през една тясна алея и излезе на малък площад. До нея достигна смях и тя извърна глава към група мъже, които седяха встрани и говореха шумно. Единият беше Силфанос. С него бяха трима от хората му, които пиеха заедно с млад и огромен на ръст войн със стар нагръдник. Беше очевидно, че русият мъж е пиян и щастлив. Човек винаги трябва да умира щастлив, помисли си тя. Щом нощта се спуснеше и улиците опустееха, Силфанос и подчинените му щяха да се спуснат върху пияницата и да го ограбят. Нагръдникът вероятно струваше десетина сребърника.
Руж продължи, но войнът я видя и се надигна на крака. После се запрепъва към нея.