Гръмотевичния щит [bg]

Мерионес го догони.

— Почакай, приятелю! — извика той. — Хайде, нека намерим нещо разхлаждащо за пиене.

— Не съм в настроение за компания, Мерионес.

— Зная. И аз нямаше да съм на твое място. Чуй ме, Одисей. Съдията беше прекалено старателен. Трябваше да ти позволи още една стрела.

Грозния цар се спря.

— Не обичам да губя, Мерионес. Всички го знаят. Но надушвам нещо във въздуха и миризмата не ми харесва. Забеляза ли младия войник, когато ти подаваше лъка? Предложи ти го с лявата си ръка, а после я отдръпна и ти даде дясното оръжие.

— Да, забелязах. И какво? Мислиш, че са те измамили?

— Не зная, Мерионес. Знам обаче, че ме посрамиха вече два пъти само за един ден.

Съдиите извикаха стрелците да се върнат по местата си. Мерионес се приближи до Одисей.

— Съжалявам, приятелю. Но каквото и да стане тук, всички знаят, че ти си най-великият стрелец на света.

— Върви! Иди и спечели проклетото съревнование!

Мерионес притича обратно през полето. Одисей се заразхожда наоколо, наблюдавайки другите състезания. Биас се беше справил и с двата ранни кръга на мятането на копия, а Левкон беше надвил двама противника при борбата. Дори големият бабаит Банокъл си беше пробил път до следващите кръгове. На Одисей му стана горещо и скучно, и тъй като церемонията по откриването щеше да започне чак късния следобед, реши да се върне на „Пенелопа”.

Пирия седеше тихо под навеса на задната палуба.

— Не очаквах да те видя толкова скоро — каза тя. Коментарът й не подобри настроението му. Тя му подаде чаша вода. — Видя ли Андромаха?

Одисей пресуши чашата и поклати глава.

— Тя е напуснала двореца и се е пренесла във фермата на Хектор.

— Тогава и аз ще ида там.

— Да, трябва да отидеш. Но не още. Градът гъмжи от чужденци. Баща ти е тук, както и брат ти, заедно с доста сериозна охрана, или поне така чувам. Има твърде голяма опасност да те разпознаят. След пет дни всички царе ще си тръгнат.

— Склонна съм да рискувам още сега — каза тя.

Гневът му, притаен под повърхността през целия ден, най-накрая избухна като вулкан:

— Глупаво момиче! — изрева Одисей. — Естествено, че ти си склонна да рискуваш. И ако те хванат, докато безмозъчно тичаш към изгубената си любов, всеки мъж от този екипаж може да бъде убит. Последният човек, който помогна на бегълка от Тера беше изгорен жив заедно със семейството си. Мислиш ли, че ще позволя животът на хората ми да бъде изложен на риск заради някакви си пет дена? В името на боговете, момиче, ако се опиташ да ми се противиш за това, самият аз ще те предам!

Тя стоеше неподвижно, с широко отворени от страх очи. Одисей почувства как гневът му изчезва. Какво правиш, запита се той? Това момиче е страдало жестоко, при това не само през тези последни няколко дни. И сега ти я тормозиш?

— Прости ми изблика — каза той накрая. — Денят беше много грозен, а аз по природа не съм спокоен мъж. При мен си в безопасност, Пирия. Но моля те, дай ми тези пет дни и аз ще се погрижа да стигнеш до Андромаха.