![Гръмотевичния щит [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/2/5/grmotevichniya-shchit-bg-download.jpg)
Гръмотевичния щит [bg]
- Автор: Геммел Дэвид
- Серия: Троя (Геммел) (bg) #2
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 9789547613072
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гръмотевичния щит [bg]». Краткое содержание книги:
Епична възстановка на мита за Троя, обединяваща историята и легендите. Кон Игълдън
Е, поне така беше на теория. Щеше ли някой съдия да се опълчи на Приам, знаейки, че след пет дена отново ще бъде просто войник, подчинен на капризите на царя? Едва ли.
Политес стана от пейката и тръгна надолу към състезателното трасе. Сложи си сандалите и прекоси конюшните и палестрата, за да наблюдава избирането на съдиите. Скоро и баща му щеше да е тук. Стомахът му се обърна. Какво съм пропуснал, зачуди се той? Каква ли зловеща грешка ще открие Приам?
Калиадес и Банокъл си проправяха път сред гъстата тълпа по дългия склон към Скейската порта. Банокъл бе щастлив да се спаси от кораба, но щом видяха за пръв път града, Калиадес само се натъжи. Пътуването бе като сън, без усещане за изминалото време. Микенецът стоеше с Пирия на палубата на „Пенелопа”, разхождаха се заедно по огрените от луната плажове, смееха се и се шегуваха. Сега бяха стигнали до града, до края на пътуването. Скоро щяха да си кажат сбогом и мисълта го плашеше. Тя никога не може да те обикне, каза си той. По-добре да се сбогувате, вместо да я гледаш как се спуска в ръцете на любимата си, без дори да се обърне към теб. Но не, не беше по-добре. Да се събуди една сутрин и да не може да види лицето й, му се струваше немислимо.
— Виждал ли си Одисей толкова ядосан? — попита Банокъл. — Мислех си, че е разгневен, когато се биехме с пиратите, но днес лицето му беше толкова червено, че очаквах да му потече кръв от ушите.
— Наистина беше бесен — съгласи се Калиадес и си спомни момента, когато Одисей се опита да насочи „Пенелопа” към личния плаж на Приам. Една малка лодка, в която стояха плажен уредник и неколцина войници, им пресече пътя.
— Не можете да спрете тук — извика мъжът.
Одисей изтича до носа и изгледа ядосано уредника.
— Кретен такъв — изрева той. — Аз съм Одисей, цар на Итака. С мен са Нестор от Пилос и Идоменей от Крит. На онзи плаж спират всички царски кораби. Сега се отдръпни или ще те потопя.
Уредникът извика нещо на войниците на плажа. Около два десетина от тях се затичаха напред с ръце на мечовете.
— Заповедите ми са ясни, цар Одисей — отвърна мъжът. — Не е позволено повече кораби да спират на този плаж. Можеш да потопиш лодката ми, ако искаш, но онези войници ще ти попречат да стигнеш до брега. Ще се пролее кръв. Гарантирам ти го.
Калиадес се отдръпна от Одисей. Бяха го посрамили пред екипажа му и пред двамата му благородни спътници. Грозния цар стоеше неподвижно, мигайки от слънцето, почти неспособен да говори. Накрая Биас нареди на мъжете да обърнат греблата и да се върнат назад. „Пенелопа” продължи да плава по бреговата линия. Спряха встрани от града и мъжете слязоха на плажа. Одисей остана на носа с ръце, скръстени на гърдите. Другите царе, Нестор и Идоменей, не му проговориха, когато на свой ред слязоха от галерата. Дори Биас се смъкна на плажа без да продума.
Пирия се приближи до Калиадес.
— Тази обида го прониза като кинжал — каза тя.
— Боя се, че е така. Двамата с Банокъл ще влезем в града, за да се запишем за Игрите. Искаш ли да дойдеш с нас?
— Не мога. Възможно е да ме разпознаят… онези, които биха ме наранили. Одисей казва, че е по-добре да остана тук.
И в крайна сметка Калиадес и Банокъл я оставиха.
Калиадес спря, за да попита войниците на Скейската пори за посоката. После двамата продължиха встрани от тълпата. Банокъл забеляза две курви, застанали в сянката на една сграда, и им помаха.
— Трябва да намерим сборното поле — каза Калиадес.
Приятелят му въздъхна.
— И нямаме пари. Трябваше да предположа, че онова копеле няма да даде нагръдника си. Проклети да са всички царе!
Калиадес спря. Улиците се виеха във всички посоки и той гледаше източените сгради.
— Изгубихме ли се? — попита Банокъл.
— Още не — отвърна другият и продължи напред.
— Вече имаме ли план?