Гръмотевичния щит [bg]

Кълна се, че цялата беше копита, кости и жили. Грам месо нямаше по нея.

— Дажбите бяха малки — сети се Калиадес. — Помня как копаехме корени и късахме кора от дърветата, за да ги добавяме към яхнията.

— Добри бойци бяха онези спартанци. Ако бяха и повече щяхме да си имаме истински проблеми. — Банокъл се засмя. — Сигурно наистина са разярили боговете, а? Първо ги пребихме в битка, а после им натресохме Менелай за цар.

— Винаги съм го харесвал — възрази Калиадес.

— Няма какво да не му се харесва — съгласи се приятелят му. — Но е мек като лайно от кученце. И има корем като на бременна крава.

— Веднъж разговарях с него — каза Калиадес. — В нощта преди да превземем Спарта. Беше ужасен и не можеше да спре да повръща. Каза, че иска само да се върне обратно във фермата си. Той разплождаше стадата си с бикове от Тесалия. Твърдеше, че млякото от кравите му се е удвоило.

— Млякото? — изсумтя Банокъл. — В името на боговете, всякакви ги правят царе в наши дни.

— Да, особено ако са братя на Агамемнон. Но трябва да си честен към Менелай. Въпреки че беше изплашен, все пак си сложи бронята и се включи в атаката. А нямаше нужда. Можеше да изчака отзад.

Банокъл не изглеждаше убеден. После се оживи.

— Мислиш ли, че в двореца на Хектор ще има робини? — попита той.

— Не зная — засмя се Калиадес. — Ако обаче има, се съмнявам, че ще им е заповядано да се чукат с моряци.

— Ама може да им се прииска.

— Мисля, че е по-добре да си намериш курва. Така няма да рискуваш да обидиш Хектор.

— О, добър план — подигра му се Банокъл. — Но за курвите се плаща.

Калиадес бръкна в кесията на кръста си и извади пет сребърника. Банокъл бе втрещен.

— Как ги намери?

— Одисей ми ги даде. И казва, че ще има още петдесет. Продадох му нагръдника на Идоменей.

— Но той струва повече от петдесет и пет сребърника.

Калиадес поклати глава.

— Не и за мен. Идоменей е цар. Аз не мога да го принудя да изплати дълга си. Одисей може. Толкова е просто. Е, искаш ли ги?

Банокъл се ухили.

— Искам онова, което мога да си купя с тях — каза той.

— Нека първо намерим двореца на Хектор.

Двамата приятели напуснаха сборното поле и се върнаха обратно в града.

— Колко жени мога да си купя с пет сребърника? — попита Банокъл.

— Някак си пропуснах да се информирам от Одисей за цената на курвите.

— Нетипично е за теб да забравяш важните неща — отбеляза Банокъл. — Ще дойдеш ли на лов с мен?

— Не, ще се върна на плажа. Одисей каза на Пирия да спи на „Пенелопа”. Тя ще дойде в двореца по-късно.

— Защо?

— Той иска да разбере дали някой от другите царе е отседнал близо до двореца на Хектор. Може да е опасно за нея, ако я познаят.

— Значи ще прекараш нощта да я пазиш? — Банокъл поклати глава.

По-нататък пътят се разширяваше и те видяха пазар, претъпкан с маси. Имаше и магазини, както и няколко места за ядене с маси, разположени под яркооцветени навеси. Банокъл сграбчи Калиадес за ръката.