Гръмотевичния щит [bg]

— Това вчера беше странно — каза Мерионес.

— И определено преднамерена обида — отвърна Одисей. — Може би не е била насочена към мен. Приам никак не обича Идоменей.

Мерионес кимна.

— Така си е, но дали би рискувал да го засегне при сегашната ситуация? Ами ти направил ли си нещо, което да го разгневи.

— Не и съзнателно.

Докато се връщаха към другите стрелци, един троянски войник, носещ жълтия колан на съдия, дойде при тях и извика онези, чиито символи имаха номера от едно до двадесет.

Одисей, който беше номер единадесет, пристъпи напред, заедно с Мерионес.

Съдията беше красив млад мъж с огненочервена коса и остри сини очи. Той погледна към лъковете на стрелците.

— Бъдете така добри да оставите оръжията си при приятели — каза войникът. — Всички стрелци ще получат стандартни лъкове от оръжейната на града.

— Какво? — изрева Одисей и гневът му се отприщи. Подобни яростни викове прозвучаха и откъм останалите мъже.

Съдията вдигна ръце, за да въдвори тишина.

— По заповед на царя това състезание трябва да отсъди честно уменията на всеки стрелец. Мнозина от вас носят красиво изработени лъкове, някои от кост, други от дърво и кожа. Ти, царю Одисей, имаш легендарната Акилина. Добре известно е, че тя може да запрати стрела по-далеч от всеки друг лък на този свят. Може ли тогава състезанието да бъде честно? Тук има мъже, които не разполагат с богатство и които са си изработили лъковете сами от стари дървета. Трябва ли те да бъдат в неблагоприятна позиция само защото ти имаш Акилина?

Одисей не каза нищо, но Мерионес отговори вместо него:

— Добре казано — съгласи се той. — Донесете лъковете си. Нека поне потренираме малко с тях.

Появиха се няколко войника, понесли по-малки оръжия в египетски стил, всяко от които изработено от един къс дърво, без добавени елементи за сила или еластичност. Един по-млад войник се приближи към Мерионес. Той носеше два лъка и когато подаде първия на чернобрадия стрелец, сякаш се поколеба за миг. После го дръпна обратно и погледна към съдията.

— Продължавай — нареди му той.

Младежът протегна дясната си ръка и предложи лъка на Мерионес, който го пое и опъна тетивата няколко пъти. Вторият лък беше за Одисей.

— В името на боговете — каза на висок глас Грозния цар, докато го изпробваше. — Мога да изработя по-добро оръжие от изсушени кравешки лайна. Можеш да простреляш заек с това нещо и той ще се почеше по задника, зачуден коя ли бълха го е ухапала.

Сред тълпата избухна смях.

Други войници донесоха кофи със стрели и ги разположиха пред мъжете. После съдията заговори отново:

— Всеки стрелец има пет изстрела. Първите десет ще продължат до втория кръг.

— Това са слаби оръжия — оплака се Мерионес. — Не са достатъчни, за да надвият вятъра. — Той се обърна към съдията. — Поне позволено ли ни е да се упражним малко с тях.