700 метра под земята [bg]

— Не толкова бързо, колкото някога, но само се опитайте да ме спрете.

— Добре, сега ще отворя вратата и ще изляза на верандата. Един от тях е зад онова дърво.

— Дървото при спалнята ли?

— Да. Веднага щом изляза искам да хукнете с всички сили към моя джип. Вратите не са заключени, така че скачайте на задната седалка и лягайте долу. Аз ще се опитам да ги задържа с пушката.

Тя го погледна разколебано.

— Можем да го направим, Рони. До колата ми няма и двайсет крачки, а един изстрел от тази пушка може да отнесе главата на човек.

Този път тя кимна и стисна устни, показвайки, че е твърдо решена да го направи.

Мърсър отвори вратата и тъкмо се готвеше да излезе, когато вляво от него прозвучаха изстрели. Вторият противник бе от другата страна на къщата и бе прескочил перилата на верандата. Мърсър се дръпна назад, завъртя пушката с лявата си ръка натам и натисна спусъка. Изстрелът едва не изтръгна оръжието от пръстите му, но той успя да го задържи, а в дясната ръка вече стискаше нов патрон, готов да презареди. Стреля отново и подаде предпазливо глава. Вторият нападател беше изчезнал. Може да го беше ударил в гърдите и сега да лежеше в тревата, но най-вероятно се бе хвърлил назад при изстрела.

Погледна в другата посока и видя, че водачът бяга по диагонал между досегашния си пост зад дървото и пътя. Тичаше с гладките премерени движения на олимпиец.

Мърсър се обърна към втория нападател и видя, че той също тича към откраднатия пикап, сякаш по петите го гонеха хрътките на ада.

Изведнъж разбра какво става. И какво ги е изплашило толкова.

Затвори вратата и погледна Рони.

— Има ли таван, или стълба към покрива?

— Да. Какво става?

— Водата от язовира идва по-бързо, отколкото предполагахме. Къде е капакът?

— В килера зад кухнята.

И го поведе натам. Мърсър погледна през прозореца и видя, че потокът е погълнал половината от задната морава и вече се плиска в основите на къщата. Всъщност стигаше почти до прозореца. Достатъчно бе нивото да се покачи още малко и стъклото щеше да поддаде на напора — а ако издържеше по чудо, щеше да го строши някое повлечено дърво.

Вдигна очи и видя, че в долината нахлуват огромни талази.

Неведнъж се бе изправял срещу какви ли не опасности, но този път бе сигурен, че ще умре.

— Рони! — извика той, докато тя посягаше да дръпне въжето на сгъваемата стълба. — Дръж се!

Вълната удари къщата, издигна се толкова, че закри прозорците, и кухнята потъна в непрогледен мрак. Мърсър очакваше стъклата да се строшат и си пое дълбоко въздух, преди водата да е нахлула. Вместо това цялата къща се залюшка като пияница и той падна на пода. Нещо се откъсна отдолу, където напречните греди се опираха в каменните основи. Къщата бе построена да издържи яростния напор на торнадо, но не можеше да мери сили с безжалостния натиск на водата.

Мърсър се вкопчи в печката и в същия миг къщата се изтръгна от основите. За кратко той долови миризмата на пропан от разкъсаната тръба на печката и чу над рева на водата стърженето на металните тръби, които се издигаха към приземния етаж от основите. Внезапно в кухнята просветля — къщата заподскача като коркова тапа върху вълните и се понесе по течението, за да се озове след минутка в малко по-спокойни води. Завъртя се, заклатушка се, ала по някакъв начин успя да остане цяла.