Драконите на сломеното слънце [bg]

— Новините ще ни изпреварят, Ваше величество — отговори по-възрастният елф. — Дринел и останалите, които бяха с нас преди два дни, избързаха напред, за да разпространят мълвата. Ще се погрижат да известят всеки член на кирата и всеки Бързоходец, комуто почувстват, че могат да се доверят. Повечето от войниците все още са верни на генерал Конал, но има и такива, които имат своите съмнения. Не го изразяват гласно, но появата на Ваше величество ще им помогне да променят отношението си окончателно. Бързоходците винаги са отдавали лоялността си преди всичко на Кралския дом. Както ще бъде принуден да направи и самият Конал — или поне да се престори.

— За колко време ще стигнем до Силваност тогава? — поиска да узнае младежът.

— Ще изоставим пътеката и ще поемем по Тон-Талас с лодка — отговори Ролан. — Смятам да ви отведа в дома си. Намира се в покрайнините на града. Ще се доберем дотам за около два дни. На третия ден ще си починем и ще изчакаме сведенията, които дотогава би трябвало да започнат да пристигат. След четири дни, броено от днес, Ваше величество, ще имате възможност да влезете тържествено в столицата си.

— Четири дни! — повтори скептично Силван. — Нима за толкова малко време може да бъде постигнато толкова много?

— В дните, когато все още се борехме срещу кошмарите, ние от кирата можехме да изпратим съобщение от северния край на Силванести до далечните ни южни граници за един-единствен ден. Не преувеличавам, Ваше величество — прибави Ролан като се усмихваше на очевидното недоверие на Силваношей. — Извършвали сме този подвиг неведнъж. Тогава бяхме добре организирани и далеч по-многобройни, отколкото сме сега. Но независимо от всичко вярвам, че Ваше величество ще бъде впечатлен.

— Вече съм впечатлен, Ролан — отвърна младежът. — Дълбоко съм задължен на теб и останалите членове на кирата. И възнамерявам да намеря начин да ви се отплатя.

— Спасете народа ни от ужасния бич, Ваше величество — отговори Ролан с премрежени от мъка очи, — за нас това ще е достатъчна отплата.

Независимо от изказаната на глас похвала, Силваношей все още хранеше съмнения, които обаче пазеше за себе си. Майка му имаше на разположение цяла армия, но дори тя правеше планове, които впоследствие се разпадаха пред очите й. Лошият късмет, неразбирателството, лошото време, всичко от изброеното, плюс цял ред други неочаквани обрати, можеха да превърнат един обещаващ ден в пълен провал.

— Никой замисъл не оцелява напълно пред лицето на врага — беше една от поговорките, които Самар повтаряше изключително често. Поговорка, която неведнъж се бе доказвала по трагичен начин.

Силван очакваше злополуки и забавяния. Дори ако лодката на Ролан съществуваше, щяха да научат, че е пробита или че току-що е изгоряла до основи. Реката щеше да се окаже твърде пълноводна или полупресъхнала, прекалено бърза или много бавна. А ветровете като нищо щяха да ги отвеят нагоре по течението, когато искаха да се спуснат надолу или надолу, когато им се искаше да пътуват нагоре.