Драконите на сломеното слънце [bg]

— Прегледайте свитъците на Ордена — нареди му той. — Открийте… как й беше името? — обърна се към рицаря, макар вече да чуваше как отговорът отеква в съзнанието на събеседника му.

— Мина, Ваше превъзходителство.

— Ми-на — повтори Таргон, задържайки името в уста, сякаш го опитваше. — Нищо повече? Няма ли презиме?

— Не и доколкото ми е известно, Ваше превъзходителство.

Помощникът бързо излезе, за да натовари неколцина чиновници с поставената задача. Докато търсенето протичаше, двамата рицари запазиха гробно мълчание. Таргон се възползва от времето, за да продължи да претърсва съзнанието на сър Родерик, където откриваше нови и нови доказателства на собствените си догадки, че обсадата на Санкшън е била поверена в ръцете на пълен мухльо. Само намесата на това момиче беше попречила на соламнийците да разкъсат обръча, да победят мрачните рицари, да ги унищожат напълно и да триумфират безнаказано с присъствието си в града.

Помощникът се завърна.

— В свитъците не фигурира нито един рицар на име „Мина“, Ваше превъзходителство. Нищо дори далечно напомнящо.

Таргон му даде знак, че е свободен и помощникът напусна.

— Блестящо, Ваше превъзходителство! — възкликна зарадвано сър Родерик. — Значи е измамница. Можем да я арестуваме и екзекутираме.

— Хм… — изръмжа Господарят на Нощта. — И как смятате, че ще постъпят другите още в секундата, в която сложите ръка върху нея, сър Родерик? По-специално онези, които казахте, че е излекувала? Онези, които е повела към победа срещу омразния враг? Без да споменаваме, че моралът им и така не е бил особено висок още преди появата й. — Таргон потупа купчина свитъци. — Вече се запознах с докладите. Броят на дезертьорите сред вашите войници е пет пъти по-висок в сравнение с този при други командири от армията ни… Кажете ми нещо… — Той го изгледа проницателно. — Способни ли сте наистина да арестувате тази Мина? Разполагате ли със стражи, които биха се подчинили на заповедите ви? Или същите тези стражи по-скоро ще арестуват лорд Милс?

Сър Родерик отвори уста, но бързо я затвори, без да успее да отговори. Опита се да обърне взор към стените, постара се да огледа тавана, да проучи каквото и да е, само не и тези стоманени, ужасно увеличени от дебелите стъкла на очилата очи, които като че пробиваха дупки в черепа му, но напразно.

Таргон мълчаливо прехвърляше зърната на сметалото в ума си. Момичето беше чисто и просто измамница, преструваща се на рицар. И бе пристигнала в момент на най-голяма нужда. Пред лицето на чудовищното поражение тя бе удържала зашеметяваща победа. Освен това извършваше „чудеса“ в името на някакъв безименен бог.

Актив или пасив?