Драконите на сломеното слънце [bg]

Писмото стоеше на бюрото вече от няколко дни и очакваше подписа му. Таргон много добре осъзнаваше, че отказът да изпълни исканията на драконесата само ще задълбочат нейния гняв, но предпочиташе да се изправи пред него, отколкото да хвърли безценни ресурси в една предварително обречена кауза. Сега той посегна към същото това писмо и съвсем бавно и замислено го накъса на парчета.

Единственият бог, в когото Господарят на Нощта вярваше, бе малкият кръгъл бог, който можеше да бъде подреждан на спретнати купчинки и съхраняван в личния му сандък. Таргон дори и за миг не можеше да повярва, че момичето е посланик на боговете. Не вярваше нито в чудесата на изцелението, нито във внезапното й превръщане в генерал. И за разлика от слабоумния сър Родерик, не изпитваше нужда да обяснява по какъвто и да е начин стореното от нея. Знаеше единствено, че действията й облагодетелстват Ордена, а което беше от полза за Ордена, беше от полза и за Морам Таргон.

Щеше да й даде шанс да извърши още едно „чудо“. Щеше да изпрати тази измамница и нейните побъркани последователи със задачата да нападнат и превземат Силванести. По този начин, със съвсем незначително вложение от една шепа войници, Таргон щеше да задоволи капризите на дракона — щеше да направи Малис щастлива. Опасното момиче Мина и нейните поддръжници рискуваха да бъдат изтрити от лицето на Крин, но компенсацията напълно би покрила загубите. Нямаше значение, че Мина ще умре някъде в пущинаците и, че някой великан би огризвал костите й за вечеря. Още по-добре. Това щеше да е краят на проблемното момиче и нейния „безименен“ бог.

Таргон се усмихна на сър Родерик и дори заобиколи бюрото си, за да го изпрати до вратата. Остана загледан, додето рицарят с черна броня се отдалечаваше по празния отекващ крепостен коридор, след което извика помощника си.

Започна да диктува писмо до Малистрикс в което разкриваше плана си за превземане на Силванести. Сетне нареди военачалникът на Рицарите на Нерака в Хур да отпътува заедно с частите си към Санкшън и да поеме командването от лорд Милс. Междувременно Мина заедно с една рота от лично подбрани от нея войници да се насочи на юг, да нападне и завладее земите на великата елфическа нация Силванести.

— Ами лорд Милс, Ваше превъзходителство? — попита помощникът му. — Ще получи ли друго назначение? Къде да бъде изпратен?

Таргон помисли малко по въпроса. Беше в отлично настроение. Чувството го спохождаше само в случаите, когато бе на път да приключи някоя изключително успешна сделка.