Убийството на Линда [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-326-1
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийството на Линда [bg]». Краткое содержание книги:
— Казвам се Бенгт Карлсон и съм председател на Сдружението в защита на мъжете в града — подхвана Едрия Бенгт. — Ние предлагаме съвети, подкрепа и поведенческа терапия на местните мъже, станали жертва на насилие. Не на мъже насилници, а на пострадали от насилие мъже — подчерта той. — Както вероятно се досещате, и аз не мога да се оплача от липса на работа.
„Представям си! — съгласи се наум Бекстрьом. — Малко ли злобни жени има! Пък и ти сто процента си бил голям побойник“, отсъди Бекстрьом, защото станеше ли въпрос за такива диагнози, той можеше да прецени хората с безпогрешността на селски фелдшер, който веднага различава кой пациент е пипнал заушка и кой се оплаква от подути сливици.
— Е, май остана само моята скромна личност — изчурулика жената в розовата нощница.
„Скромна, но не и по размери — апострофира я наум Бекстрьом. — Три пъти по-едра си от малката Лу, ако това изобщо е някаква утеха.“
— Както всички вече знаете, казвам се Муа Йертен. Сигурно се питаш какво прави човек като мен, Еве.
„Оглавяваш Сдружението в помощ на жени, пострадали от насилие, Сдружението в помощ на жертви на престъпления и въобще всички възможни шибани сдружения на света“, помисли си Бекстрьом и й кимна окуражително да продължи.
— Оглавявам Сдружението в подкрепа на жените, преживели насилие в града. Освен това съм председател на Сдружението в подкрепа на жертвите на престъпления… и какво друго…
„Защо ли пак успях да позная?!“
— Имам частен дом, където предлагаме убежище на изнасилени жени и жени жертви на побой. За друго не ми остава време.
„Поздравления — помисли си Бекстрьом. — Ако работиш на частно, значи не си чак толкова заблудена.“
После членовете на новоучредената инициатива имаха удоволствието да изслушат експертното мнение на комисар Бекстрьом — един от най-големите специалисти в особено жестоките престъпления в страната. Той се постара да ги успокои.
— От колегата Улсон разбрах, че ви притесняват главно две неща: да не ви сметнат за самозван граждански патрул и да не привлечете с идеята си мъже с несериозни, съмнителни или дори престъпни намерения. В обобщението на всичко, казано дотук, ще ви уверя, че нямате основания за безпокойство — заключи той. Дори като за човек на Духа, Бекстрьом започнала звучи леко помпозно. — Колкото до второто ви притеснение, смятам, че вече сте се научили да преценявате правилно хората и ще се справите отлично със задачата да отсеете житото от плявата.
„А теб, плъх такъв, лично ще те прислушам“, закани се той и се усмихна с най-приятелската си усмивка на Бенгт Карлсон.
После членовете на управителния съвет на инициативата имаха среща с представители на медиите, но Бекстрьом се оправда с политиката на Главната дирекция по въпроси, касаещи връзките с обществеността.
— Колкото и да ми се иска да се присъединя, служебните задължения не ми позволяват — отклони поканата той и разтегли устни в същата смирена усмивка като отпреди два часа.
Лу и съмишлениците й проявиха разбиране към съображенията му и Бекстрьом се върна при разследващата група, за да даде своята скромна лепта.
— Ще погледнеш ли този нещастник в базата данни? — Бекстрьом подаде на Торѐн листче с името и описанието на Бенгт Карлсон.
— Разбира се — изненадано отвърна Торѐн. — Извини ме за въпроса, но защо искаш да проверя точно него? Той не е ли…
— Съвсем шушу-мушу — ухили се Бекстрьом и сложи пръст над устните си.
След като получи зелена светлина от прокурорката, Левин изпрати Фон Есен и Адолфсон да доведат Льофгрен от остров Йоланд. Сигналите, прихванати от мобилния му телефон, сочеха, че курсантът се намира в района на Мьорбюлонга, вероятно във вилата на родителите си. Бекстрьом преотстъпи служебния си автомобил на Адолфсон и Фон Есен, които се нагърбиха със задачата, и им даде няколко ценни напътствия:
— Просто въведете адреса в джипиеса и колата сама ще ви закара. Ако се наложи да го „съветвате“, гледайте да е отвън, та да не изцапа седалките с кръв.
— Нов рекорд — установи по-късно Адолфсон. За час и половина изминаха седемнайсет мили.
Адолфсон паркира до подстъпа към вилата на семейство Льофгрен: луксозна новобогаташка къща с пътеки от хрущящ чакъл, дървета, които хвърлят плътна сянка, и просторен изглед над Калмарския пролив. На моравата пред къщата стоеше човекът, за когото дойдоха. Облечен в спортен екип — шорти, потник и маратонки, — той най-съсредоточено разтягаше мускулите на дългите си атлетични крака.